— Заслушай се. — Нейде зад всички останали звуци се долавяше бълбукане, приглушено и далечно. На няколко секунди го прекъсваше накъсано бумтене.
— Какво е това? — попита Хилтс, след като най-после го чу. — Генератор?
— Помпа — обяви Фин след малко. — Като тези, които използват за отводняване на мазета.
— В чудните пещери?
— В пещерите на чудесата — поправи го Фин.
— Все едно — въздъхна фотографът.
— Може да е автоматична и да се включва, когато завали.
— Бих искал да й видя гаранцията — пошегува се Хилтс. — От години никой не е поддържал това място. Може би от десетилетия.
Запътиха се надолу, пътеката се превърна в стъпала, издялани в камъка. Хилтс забеляза на земята една сплескана кутия и я взе. Беше от кока-кола. Дори в това състояние си личеше, че е отворена със старомодна отварачка за консерви.
— Всъщност, кога са изобретени халките за отваряне на консерви? — Той ритна кутията в храстите.
— През 1962 — отговори Фин — от един човек на име Ермал Фрейз от Дейтън. Майка ми е учила в началното училище с него. Писах доклад за него в курса по археология: „Тълкуването на халките за отваряне на консерви като орнаментика или оръдие; помагало за историка на бъдещето“. Получих шестица.
— Сигурно темата ти е била по сърце. Ермал Фрейз?
— Ермал Фрейз — потвърди тя с кимане. — Начално училище „Стрикли“. Мама казва, че има паметна плоча.
Стъпалата преминаха в широко плато с изглед към бързеите и по-тихото течение на водата отдолу. Наполовина заслонен от клоните на млади кленови фиданки, лъщящо мокро зелени от дъжда, се показа входът на Пещерите на чудесата. Голият варовик отгоре откриваше вълнообразни утаечни слоеве, запълнени с пръст и мъх, хлъзгави участъци и кал. Входът беше укрепен с дъсчени подпори във формата на квадрат, толкова стари, че вече се бяха сраснали със скалата. Виждаха се останките от тежка дървена врата, която отдавна е била изтръгната от пантите си. Над входа имаше същият надпис като над портата, само че по-малък, от заковани дъсчици върху шперплат, но едното рамо на „Т“-то в „чудесата“ липсваше и надписът гласеше: ПЕЩЕРИТЕ НА ЧУДЕСАГА. Дъждовните струи се стичаха по дървените стъпала към дупката. Имаше и перила, пригодени от сиви и изгнили вече смърчови клони.
— Може да е наводнена — предположи Хилтс.
— От дъжда е — отвърна Фин. — Вътре ще е по-сухо.
— Прословути последни думи.
— Ще влезеш ли, или не?
— Ти води.
Фин заслиза внимателно по стъпалата, като се държеше за перилата. Хилтс вървеше точно зад нея. Щом мина през входа, тя включи фенерчето и на светлината се показаха още стълби и лабиринт от поддържащи греди покрай стените и на тавана. Стъпалата продължаваха в тъмното. Повече приличаше на изоставена мина, отколкото на свещена пещера. Досега не беше забелязала нищо, което да е поне малко религиозно. Блъскаше си главата в отчаян опит да открие някаква връзка между старата карстова пещера в Южен Илинойс и златния медальон, принадлежал на мумифициран труп в Либийската пустиня.
Като съдеше от действията на Адамсън и колегите му, връзката изобщо не беше слаба, всъщност бе здрава като стомана. Достатъчно здрава, за да убиват, и то неведнъж.
Стъпалата свършиха и преминаха в криволичеща дъсчена пътека през поредица от зали, които само с много въображение можеха да се нарекат дупки, камо ли пещери. Може би в даден момент Уинтър Ривър или някой неин приток си бяха пробили път през скалите и с времето са издълбали тесен понор, не по-широк от човек с разперени ръце. Тук-там по пътя имаше сталактити, сталагмити и скални гъби подобни на масички, но за Фин, която беше израсла сред гробниците на маите и подземни археологически терени, пещерите на чудесата в Рътгърс Блъф бяха нищо работа. Напомняха й на крайпътна атракция като гигантското яйце от бетон в Ментън, Индиана, или седеметажните бетонни статуи на Исус в Арканзас. Какво криеше тази дупка, което е щяло да повлияе на изхода на Втората световна война или би заинтересувало Ватикана? Пълен абсурд!
— Тук — стресна я Хилтс.
— Какво?
Гласът на Хилтс изтръгна Фин от мислите й. Той изгаси фенерчето си. Изведнъж тясната пещера оживя в зелени, излъчващи светлина образи.
— Светещи в тъмното ключодържатели — обясни Хилтс.
От един сталактит ги гледаше Исус с кръгли птичи очи. Мария се молеше край каменно езеро. По тавана плуваха риби със зъби на акула и опашки като на гупи. Проповедта на планината беше пресъздадена от каменни образувания с изписани втренчени лица и недодялани надписи с цитати от Светото писание.