— Прилича на Къщата на духовете в Дисни — отбеляза Фин. — Само дето тук витае Господ.
— Ужасно — изсумтя Хилтс, загледан в недодяланите образи.
Продължиха по дървената пътека в следващата зала, която беше с размерите на веранда и също толкова вълнуваща. Образите бяха гротескни. Огромна Тайна вечеря, разпростряна по неравния сводест таван като летяща огромна маса за пикник; апостоли и херувими, облаци, Юда с коса като на Дракула и лъкатушещи думи като от кошмар на Уилям Блейк65. Безвкусно, бездарно и неграмотно. Христос, обърнат надясно вместо наляво, Симон Зилот с дълга коса, а не плешив, чаша за причастие пред Христос, когато не е имало такава. Тринайсет ученици вместо дванайсет.
„Е, това вече е интересно“, помисли си Фин. В тази страна дори неграмотен човек с бегли познания за християнството знаеше, че са били дванайсет, макар че само църковните служители можеха да ги изброят поименно. Фин беше специализирала ренесансова религиозна живопис, но не беше сигурна, че може да ги изреди. Загледа се в гигантската чудовищна трапеза, разлята по капещия таван и започна да ги изрежда наум отляво надясно: Вартоломей, Яков Зеведеев и Андрей, Юда Искариотски, Петър и Йоан, или Мария Магдалина, ако сте почитател на Дан Браун, следвани от Тома, Яков Алфеев и Филип, после Матей, Юда Яковов (Тадей) и накрая Симон Зилот. В такъв случай кой беше тринайсетият, наклонен на една страна зад Симон в тази отвратителна интерпретация на най-прочутата картина на света и втората по слава литературна вечеря66. Тя впери очи. Нямаше кой знае какви детайли в двуметровата фигура, която светеше върху слузестата скала, още по-хлъзгава от дъжда, процеждащ се отгоре. Представляваше брадат мъж, облечен с роба с вдигната ръка, която сочеше… какво?
— Последният отдясно?
— Онзи, който сочи?
— Да.
— Какво за него?
— Накъде точно сочи? Можеш ли да определиш?
— Като че ли към нещо като драперия в ъгъла — предположи Хилтс и насочи натам лъча на фенерчето.
В най-отдалечения край на залата отсреща огромен поток от разтворим варовик беше образувал езеро. Когато водата в пещерата е намаляла или е била изпомпана, беше останал само каменният водопад, наречен балдахин.
— Искам да огледам — рече Фин.
Тя се промъкна под перилата и стъпи предпазливо на мокрия пещерен под. Студената вода стигна до глезените й. Сега се налагаше да предотврати подхлъзването на всяка цена.
— Защо?
Не можеше да му отговори точно, но изведнъж нещо, дошло от детството й, проговори. Вълнението да отвориш тайната врата в гардероба към Нарния, да проникнеш в кристалната пещера на Мерлин, да влезеш в телефонната кабина на Доктор Ху67 или да посетиш Зеления град на Рей Бредбъри, който, ако си спомняше правилно, също се намираше в Илинойс.
— Знаеше ли, че наричат цялата тази част на Илинойс Малкия Египет и никой не знае защо? — извика тя и гласът й проехтя в полумрака. Продължи напред, водена от конуса светлина от фенерчето на Хилтс, като внимаваше да не се подхлъзне.
— Не, не знаех — отвърна Хилтс, който я следваше по дървената пътека.
— Според някои, понеже Южен Илинойс е бил нещо като житница за Севера през тежката зима на 1830–31. Други твърдят, че е заради сливането на Мисисипи и Мисури, което им напомняло за делтата на Нил. По някаква причина хората в региона кръщават много градове с египетски имена: Кайро, Карнак, Донгола и Тива. Дори Мемфис, ако търсиш още примери. Даже са издигнали огромна стъклена пирамида за баскетболна зала.
— Не разбирам накъде биеш.
— Ако си в католическа църква, къде ще скриеш свещ?
— При останалите свещи — отговори той.
— Именно. — Стигна до балдахина, събра смелост и се плъзна покрай него.
— Какво? — попита Хилтс, който я следваше внимателно.
— Мисля, че я открих — прошепна тя.
— Какво?
— Свещта. — Тя пристъпи половин метър надясно и изчезна пред очите му.
Хилтс зяпна и зашари с лъча по каменния водопад. От Фин нямаше следа.
— Къде си?
— Точно пред теб — чу безплътния й глас. Внезапно отново се появи в светлината на фенерчето с пламнало лице и щръкнала мокра боядисана коса.
— Как го направи?
— Нали сме в Пещерите на чудесата. Чудо.
— Покажи ми.
65
Уилям Блейк (1757–1827) — английски поет и художник, един от най-значимите представители на зараждащия се романтизъм. — Б.ред.
66
Авторът говори за пира в двореца на вавилонския цар Балтазар, когато тайнствена ръка изписва на стената: „Мене, мене, текел, упарсин“. Единствен пророк Даниил успява да разгадае тайнствените думи, предвещаващи смъртта на Балтазар и гибелта на царството му. Балтазар е убит още същата вечер. — Б.ред.
67
„Доктор Ху“ е най-дългият научнофантастичен сериал в историята, излъчван от 1963 до 1989 г. Новите серии започват през 2005 г. с продуцент Ръсел Дейвис, в главната роля е Дейвид Тенант. — Б.пр.