а вече нашият герой
лети, към къщи бърза той.
XXIII
Дали ще дам рисунък верен
на тихия му кабинет,
дордето моят франт модерен
е с преобличане зает?
Тук има всичко туй, което
ни праща Лондон през морето —
а пък от нас срещу това
откарва кожи, мас, дърва;
и всичко, дето прави-струва
Париж, на модата градът,
а на суетните вкусът
за нега и разкош купува;
Онегин, философът млад,
бе насъбирал от цял свят.
XXIV
На маса — вещи подредени
от фарфор, бронз и скъп метал,
лули със янтар украсени,
парфюм в шишенце от кристал,
пилички, гребени красиви
и прави ножички, и криви,
и трийсет четчици край тях,
и цял флакон със зъбен прах.
Русо (ще кажа мимоходом)
недоумявал как тъй Грим
е чистел нокти несмутим,
с нехаен вид и жест свободен.
Борец за правда, с волен нрав,
но в случая съвсем неправ.
XXV
За ноктите намира време
и някой деловит човек:
нима за навици ще вземе
да води спор със своя век?
Като Чадаев — и Евгений,
добил привички несъмнени,
във облеклото бе педант,
и, както споменах, бе франт.
Три часа — днес, тъй както вчера,
пред огледалото стоя
и ето го — със лекота
върви, подобен на Венера,
облякла се за маскарад
в премяната на момък млад.
XXVI
На тоалет последна моди
спрял погледа си в този час,
описал бих го за угода
на учения свят у нас.
Това е твърде смело впрочем,
ако реша да бъда точен,
ще трябват чужди думи пак:
жилетка, панталони, фрак;
а чувствам се пред вас виновен,
че и без туй съм украсил
с чуждици бедния си стил,
макар че в речника тълковен
надниквах нявга с интерес —
но не така постъпвам днес.
XXVII
Но да се върнем на сюжета,
да тръгваме и ний на бал,
към който вече със карета
Онегин сам е полетял.
Надлъж край къщите стъмени
стоят каляски подредени.
Фенери двойни отстрани
разливат бодро светлини
и по снега дъги извиват.
Домът, потънал цял в разкош,
блести в притихналата нощ,
но сенки мяркат се припрени —
тук женски профил, там глава
и мъж се мерне след това.
XXVIII
Онегин слезе от шейната,
премина входа — и така
затича се по стъпалата,
приглаждайки коси с ръка —
и влезе. Вътре глъч, движение,
оркестър свири с отегчение,
с мазурка всеки е зает и шум,
и теснота навред;
подрънкват лейбгвардейски шпори,
във шемет двойки се въртят,
пленителни крачка летят,
следят ги пълни с пламък взори
и в ритъма на танца жив
заглъхва шепотът ревнив.
XXIX
Във дни на радост и желания
на бал бях, както у дома:
чудесно място за признания
или за връчване писма.
Съпруже с хубава съпруга,
внимавай! Правя ти услуга —
и мойта мисъл подразбрал,
пази жена си ти на бал.
Ти, майко, колкото се може
по-строго щерката следи,
лорнета зорко дръж и бди.
А то… какво не става, боже!
Това пред всички вас признах,
че сам не правя вече грях.
XXX
Уви, в забави на провала
безбройни дни съм пропилял.
Да разрешаваше морала,
и днес отивал бих на бал.
Обичам шеметната младост
сред блясък, теснота и радост,
жените в бален тоалет,
крачката по блестящ паркет.
Но где намерил би в Русия
три чифта хубави крачка?
Ах, две плениха ме така,
че дълго помнех ги, не крия!
И охладнял, макар с тъга
насън ги виждам м сега!
XXXI
Безумецо, в кои предели
ще ги забравиш и кога?
Ах вий, крачка! Къде, къде ли
цветята тъпчете сега?
Сред нега източна живяхте,
снега на север не допряхте,
вий стъпвахте по мек килим,
за вас привичен и любим.
И заточен в места красиви,
едва ли не забравих аз
и чест, и слава зарад вас,
и бащин край, и дни горчиви.
Но щастието отлетя —
тъй както — вашата следа.
XXXII
Със прелестно лице е Флора,
Диана пък — с прекрасна гръд;
но най харесвам Трепсихора,
с краче — на прелестта върхът!
На взора, що на него пада,
пророчествува то награда
и мами тайно мисълта
с условната си красота.
Обичам туй краче, Елвииа,
на пир — под масата до мен,
напролет в полски кът зелен,
опряно зиме на камина,
на огледално чист паркет,
иа скален морски бряг… Навред.
XXXII
Вълните си припомням бурни,