В този момент доктор Ведала сграбчи Робонавта отзад.
Въпреки че РЗА4 имаше човешка форма центърът на тежестта му бе разположен другаде. С оптични уреди, монтирани в относително леката глава, процесори в корема и миниатюрна раница, пълна с тежки батерии, неравномерно разпределената маса на робота доближаваше 150 килограма.
Неочакваното различие изненада Ведала, когато се опита да го улови за раменете. Конструиран за пренасяне на тежки товари под контрола на опитни пилоти, РЗА4 с лекота преметна Ведала и я запокити през модула.
Шлемът на Ниди се блъсна с трясък в отворения люк. Тялото ѝ увисна безпомощно в централната част на модула "Юнити".
С нечовешка паякоподобна гъвкавост РЗА4 започна да се катери по стената към Ведала. Стоун забеляза, че машината не спира да държи под око неподвижната фигура на своя оператор. Клайн все още лежеше върху стената, частично сраснала се с повърхността, а пръстите ѝ помръдваха в манипулаторните ръкавици.
Стоун се тласна към Ведала и докато я приближаваше, огледа задименото помещение за някакво оръжие.
Погледът му се спря на продълговата метална туба с яркооранжева лепенка в основата – пожарогасител. Стоун го сграбчи с две ръце, опря крака на стената и го завъртя с всички сили към главата на Робонавта.
Улучи целта е удовлетворително хрущене.
Не последва забавяне, нито необходимост да се отърсва от удара – роботът бе изработен от свръхтвърди въглеродни фибри, неръждаема стомана и алуминиева сплав. От удара пострадаха леко само шийните съчленения и главата остана трайно завъртяна на една страна. Но нямаше никакви сериозни поражения.
Роботът се извъртя към Стоун.
Софи Клайн бе почувствала нападението като разтърсване на камерите и ново ограничение на движението в шията. Тя пренасочи РЗА4 и без особени усилия той издърпа пожарогасителя. Стоун се дръпна назад и успя да се отмести тъкмо когато роботизираната марионетка на Клайн тласна пожарогасителя към него като топка за бейзбол.
Металният цилиндър се блъсна в сфероидния шлем и разби лицевото стъкло. Едно остро парче разсече челото на Стоун. Леко огънатият пожарогасител отлетя към стената и се заклещи там.
Стоун премигна, за да прогони сълзите, и се задави от острия дим, нахлул в шлема.
От раната на челото му се разлетяха кръгли капки кръв. Докато извръщаше глава, за да се ориентира, червените капки се рееха пред него като разхвърляни мъниста.
В другия край на модула нова порция пипала бяха обгърнали тялото на Клайн. Желеподобната повърхност изглеждаше като потръпваща нагорещена лава и за миг на Стоун му се стори, че се намира във вътрешността на странен, чуждоземен орган.
На метри от него Ведала тъкмо бе дошла на себе си.
– Стоун? – извика тя и гласът ѝ отекна от микрофончето на шията му. – Къде си… какво стана?
Привлечен от гласа на Ведала, роботът продължи да лази по стената на модула право към нея. Клайн, изглежда, познаваше точното разположение на всяка ръкохватка и насочваше робота по-бързо, отколкото Стоун смяташе за възможно. Машината бе твърде далече, твърде бърза и твърде силна, за да я спре. И вървеше право към Ведала.
Стоун погледна треперещото тяло на Клайн и викна:
– Софи! Спри го! Предупреждавам те!
Софи Клайн, разбира се, нямаше никакво намерение да спира робота. Сама и умираща, поглъщана бавно от желязната стена, тя бе създателката на безпрецедентно научно постижение. Стоун си даваше сметка още докато произнасяше тези думи, че тя няма да спре за нищо на света.
Той отвори малкия нагръден джоб на скафандъра и извади кутийка. Раздиран от кашлица, с насълзени очи, едва успяваше да я разгледа през дима и кръвта.
При люка РЗА4 вече доближаваше Ведала.
Все още замаяна, тя се опитваше безпомощно да се добере до тъмното устие на възела "Юнити". Но беше твърде бавна. Машината я улови за глезена и механизмите ѝ забръмчаха едва чуто, докато извиваше крака ѝ под остър ъгъл. Връзките в дясното коляно на Ведала изпукаха. Тя извика от болка и изненада. Нямаше никакви шансове да се справи с бруталната сила на машината.
При пронизителния ѝ вик Стоун пребледня.
Стискаше в ръкавиците си малка черна кутийка. Вътре беше стъклената ампула с вдлъбнатия надпис "Омега". След като бе открила ампулата при претърсването на Едуардо Бринк Пенг У я бе предала на Ведала. Отровата бе сред предметите, които Ведала искаше да остави долу. Стоун я бе взел донякъде, за да не попадне в ръцете на Тупа, но също и в случай, че нещата се объркат докрай, нещо, за което не би искал дори да си помисли.