На централните монитори се виждаха различни кадри от орбиталните телескопи – някои военни, други заимствани от частни институции, – показващи Международната космическа станция под различни ъгли. Станцията продължаваше да се отдалечава и все още беше потънала в мрак. Странното подобно на лента въже се разгъваше под нея, почти невидимо на моменти, като полюшвана от вятъра паяжина.
Каквото и да се случваше на станцията през последния час, оставаше невидимо от повърхността. След фиаското с роботизираната ръка нямаше никакви признаци от раздвижване на екипажа. В помещението цареше пълна тишина, ала напрежението бе почти осезаемо.
Стоун предполагаше, че горе се води борба на живот и смърт. Само дето не знаеше кой печели.
– Сър – повика го един от анализаторите. – Нямаме никаква информация от тях. Дали не е време?
– Още не – отвърна Стърн с тих, но заповеднически глас. – Когато дойде часът… ако въобще дойде, ще ви кажа.
– Да, сър.
– Засега – нареди Стърн – дръжте ескадрили "Феликс" и "Кинг" в постоянна готовност, да кръжат на ротационен принцип. Всички самолети със заредени оръжия и разпореждане да опазват лентата на всяка цена.
Погледна хартийката в ръката си. Произнесен на глас, кодът щеше да активира "Операция Зулу".
Преди два часа и шестнайсет минути генералът бе поискал и получил от президента разрешение за тази операция – таен план, който при произнасяне на една дума щеше да задейства лавина от хиляди сигнали за тревога из всички градски общини на територията на Съединените щати и базите по света. С този безпрецедентен призив първо щяха да бъдат евакуирани членовете на правителството към предварително определени сигурни скривалища. А след това щеше да бъде обявено повсеместно военно положение.
Освен това "Зулу" щеше да свика половинмилионния числен състав на Националната гвардия в нейните сборни пунктове, да вдигне по тревога полицията и пожарната и да предупреди местните власти да се подготвят за огромен брой жертви. Всички лекари и сестри щяха да бъдат командировани в спешните центрове на големите общински болници.
При създаването на военновременните сценарии на "Операция Зулу" бе отредена една-единствена и малко вероятна задача – последен и отчаян отговор на пълномащабно нашествие от съюзени сили на вражески нации.
Ала сега сякаш се разгръщаше невероятен и още по-злощастен сценарий.
Стърн разглеждаше активирането на "Операция Зулу" като реакция на голямата вероятност от заразяване на повърхността и водата от самовъзпроизвеждаща се извънземна форма на живот, която вероятно щеше да се разгърне на север от поразените райони на екватора. Първо щеше да тръгне вълна от бежанци от Мексико и Централна Америка – десетки милиони, подгонени от съобщенията за врящо море от зарази. След това нацията щеше да се изправи пред непреодолима верижна реакция, която щеше да погълне почва, въздух и вода.
Краят на света, казано накратко.
Техниците подскочиха, когато в помещението се чу пращене от радиостатичен шум.
– Сър, Хюстън съобщава, че предавателите на МКС отново работят – извика един от тях, притиснал с два пръста слушалката в ухото си. Помещението се изпълни с ромон от полугласни разговори, последва внезапен изблик на ръкопляскания, който Стърн спря с вдигната ръка.
– Прехвърлете разговора на говорителите – нареди генералът и като забеляза изненадата на лицето на техника, добави: – Щом го чуват в Центъра за управление в Хюстън, значи са известени и в Москва. Всички сме участници в това, за добро или лошо.
Анализаторите се спогледаха обезпокоено, а от говорителите долетя ново статично пропукване. Пръстите на Стърн стискаха болезнено влажното от пот листче с кода. Лицето му обаче беше спокойно.
Изправеният насред помещението Стърн приличаше на капитан, готвещ се да потъне заедно със своя кораб.
– Сър, засичаме радиоактивност горе – продължи техникът. – Но връзката е между модулите на МКС. Не е насочена към нас. Качеството е лошо. Прехвърлям на реалновременна транскрипция.
(…)
МКС-ХАМАНАКА
… кажете какво да направим.
МКС-СТОУН
Партньорката ми е с наранено коляно. Почти не може да се движи. Има ли при вас медицинско оборудване?
МКС-ХАМАНАКА
Аз мога да се погрижа за нея. Излизам веднага.
МКС-СТОУН
Благодаря. Входът е чист. Комаров, можете ли да стабилизирате животоподдържащата система и да се свържете с Центъра за управление? Кажете им… че заразата се е разпространила почти до въжето. Стигне ли го, по изчисления на Ведала ще ѝ трябва час да слезе до планетата. Може би по-малко.