Еволюцията на "Андромеда" набираше скорост.
Изминаха още двайсет минути преди Стоун да приключи с привързването си и със стабилизирането на експлозивния заряд към платформата. Първо използва металните куки, за да се пристегне към тясната метална решетка на мостчето, която опасваше подемника. След това завърза кутията с експлозива към основата с няколко намотки от руския кабел – изключително здрави медни жици, завършващи с възли в двата края.
Накрая използва една от куките, за да прикачи къс, но здрав ремък за решетъчния под на повдигача. След това прекара втори, доста по-дълъг ремък през халката в долния край на кумулативния снаряд. Накрая подпъхна двата ремъка през карабините на колана си.
Плувнал в пот и почти изпаднал в треска, Стоун приседна на тясната метална площадка. Долу под себе си виждаше плавната извивка на Земята – заплашително далеч от него. Самата лента едва се различаваше като мъждукаща линия. Въпреки това той имаше чувството, че долавя песента ѝ през металната конструкция на подемника.
Доктор Джеймс Стоун даде сигнал с вдигнат палец и каза:
– Готов. Повече от всякога.
– Джеймс – отвърна Ведала и замълча, сякаш за да проточи мига. – Искам да оцелееш. Ясно?
– Ниди, това е просто едно прекалено дълго увеселително влакче. Пускай ме да се повозя.
Ведала неохотно натисна копчето за старт.
Подемникът подскочи, изпращайки вибрации през цялата МКС. След това шиповете на върха на подемния механизъм се завъртяха в обратна посока. Полуразглобената до границата на своите функционални възможности платформа започна да набира скорост надолу. След секунди достигна 7500 мили в час.
Дъното на света на Стоун изчезна.
На борда на МКС слънчевите панели се разтресоха от носещата се надолу по лентата маса. Навсякъде другаде обаче цареше покой, ако се изключеше зловещото бръмчене от предаваните вибрации по дългата двайсет и пет хиляди мили лента.
Стоун се беше вкопчил в тресящата се метална платформа, пъхнал изтръпнали от болка пръсти в решетката. Облещен зад огледалното лицево стъкло на шлема, той гледаше със затаен дъх как Земята под него започва бързо да нараства.
Летеше със 7500 мили в час. Скорост, която щеше да е изумителна на земната повърхност, но беше по-малко от половината от нормалната орбитална скорост на МКС. В условия на микрогравитация и при липса на въздушно триене беше трудно да се усети каквото и да било движение.
На всеки няколко минути Стоун проверяваше как е закрепена металната кутия. Ако не успееше да детонира заряда или той не прекъснеше лентата, тогава какъвто и чуждоземен разум да се спотайваше зад щама "Андромеда", той най-вероятно щеше да унищожи живота на планетата.
Но Стоун непрестанно си спомняше за Тупа, самотен и изоставен в зоната на карантина, и обещанието, което бе дал на момчето. За да се разсее от тези мисли, се зае да преговаря стъпките, които трябваше да осъществи, за да изпълни задачата. Така преминаха следващите два часа.
– Как върви там долу? – попита Ведала и гласът ѝ едва се чуваше от бръмченето в шлема на Стоун.
– Страхотни гледки. Състояние? – отговори той.
– Остават ти по-малко от две хиляди мили. Щом доближиш атмосферата на около сто мили, ще те забавим.
– Добре, това е…
Точно в 21:11:20 КУВ подемникът бе застигнат от ужасни вибрации. Източникът им беше някъде отгоре и те запокитиха платформата във всички посоки с ускорение от много g. Неочакваното сътресение изхвърли Стоун от импровизираната седалка. Късият ремък го задържа и той остана да виси от ръба на платформата. На няколко пъти клатушкащата се лента профуча само на сантиметри от обувките му.
Частици прах, откъснати от металната платформа, попаднаха върху лентата отгоре и отдолу и избухнаха в дъжд от искри. Стоун можеше само да се моли спасителният костюм да издържи, докато звездният поток се сипеше между краката му.
Близо три минути платформата се клатеше и люлееше. С увиснали над бездната крака Стоун се люшкаше на ремъка като кукла на конци. После, с последен вик на пълно изтощение, успя да се прехвърли през ръба на мостика и да се притегли нагоре. Трябваха му няколко дълги минути, за да възстанови силите си.
– Какво… какво беше това? – попита той в ефира.