– Трийсет секунди – обяви гласът в шлема.
Металната решетка под краката на Стоун засия в червено, при всяко подрусване от нея се откъсваха капки втечнен метал. Стиснал зъби, стенейки, Стоун се пресегна и улови ремъка на кръста си. Проследи го с две ръце и напипа златистия шплент в основата на кумулативния снаряд.
За негова изненада шплентът все още си беше на мястото.
Зад затворените си клепачи Стоун виждаше нагорещена до бяло пустиня. Там имаше и жена, лежеше по гръб. Беше тежко ранена. От китките ѝ се стичаше кръв и потъваше в пясъка. Изображението беше от класифицирана черно-бяла снимка, която се бе превърнала в спомен, а сетне и в кошмар.
– Петнайсет секунди – обяви гласът. – Дръж се, Джеймс.
С почерняла от пламъците ръкавица Стоун откачи куката на късия ремък. Оставаше му само вторият, закачен за златистия шплент. В кръговете на ядрените стратези този метод на взривяване бе известен като "смъртноопасен". В противовес на "безопасния" метод експлозивът неизбежно щеше да бъде детониран, ако нямаше човешки оператор, който да му попречи.
– Не си отивай…
Затворил очи, оголил зъби в болезнена гримаса, Стоун се вкопчи в ремъка и от очите му бликнаха сълзи, които мигом се изпаряваха. Когато намери сили да повдигне клепачи, успя да различи нарастващите очертания на южноамериканския континент под него. Ала образът почти не достигна до съзнанието му. Беше просто плетеница от цветове – невероятно красив килим от зелено, синьо и кафяво.
И нямаше нищо общо със сегашния му изпълнен с непосилна болка живот.
Що се отнася до снимката, беше я открил в материалите за "Андромеда". Майка му, просната мъртва в пясъците на Аризона. Кръвта ѝ се бе превърнала в прах, който вятърът бе отнесъл надалеч. Това беше единствената оцеляла снимка, единственият спомен за лицето ѝ.
С всяка изминала частица от секундата Стоун усещаше как съзнанието му се разтваря в оглушителния хаос. Чувстваше горещия полъх на пустинята, който го поглъщаше и отнасяше кръвта му към хоризонта с огнения си дъх, също както бе постъпил с майката и бащата, които никога не бе познавал, със света, в който така и не бе имал възможност да израсне – с цял един откраднат от него живот.
Долови нечий далечен глас да шепне в ухото му. Гласът бе нежен. Той наостри слух да чуе какво му казва.
– Мамо?
– Сега – произнесе гласът. – Сега, сега, сега.
Джеймс Стоун усети, че коленете му се подгъват. Обърна се и падна назад през горящата платформа. Усети как вторият ремък се изопва и задейства кумулативния снаряд. Успя да долови само кратко сътресение и за миг мярна бледобелезникав облак дим.
През следващите петнайсетина секунди не се случи нищо.
За първи път пламъкът се появи на височина трийсет и седем мили над земната повърхност, далеч отвъд тропосферата. Странна гледка за онези, които наблюдаваха в този момент. И от тази шепа свидетели на събитието никой не забеляза малката сияеща точка, която полетя надолу от взрива.
Точка, която имаше човешки очертания.
РАЗВРЪЗКА
… сега вече разбираме какво е станало…
Това е най-важното. Че разбираме.
ВЪН ОТ РАЯ
Експлозията можеше да се наблюдава ясно от над двеста мили във всички посоки. Епицентърът ѝ бе над постоянно разрастваща се мрежа от множество зони на карантина, обявени от различни правителствени агенции с разнообразни възможности да прибягват до силово решение, между които Съединените щати, Русия, Китай, Бразилия, Перу и почти всички екваториални нации. Въздушното пространство над джунглата бе охранявано от многобройни ескадрили от американски, руски и китайски изтребители.
Но на земята имаше само един пряк наблюдател – момчето Тупа.
След издигането на платформата момчето бе успяло да се промуши през полузавършения тунел в стената. Тупа се хвърли от десет метра височина в езерото и преплува до брега. Не откри никого там и зачака.
И наблюдаваше.
Според разказа от първо лице на момчето сребристото въже в небето започнало да се люлее. Една тъмна точка се носела надолу по него, следвана от чернота. След това в небето избухнало оранжево петно и оставило зад себе си бледо облаче, разсейвано от вятъра. Черната горна част на лентата се издигнала към небесата. Долната част паднала бавно и се разпростряла над джунглата, без да нанесе съществени поражения.