Выбрать главу

Тупа гледал всичко това с уплаха.

А след това, по негови думи, захлупил лицето си с длани и заплакал.

Момчето било едва на десет години. Съвсем само. И тъкмо било станало свидетел на кончината на единствения човек, на когото започнало да вярва.

След четири-пет минути, през насълзените си очи, Тупа видял нещо като малко бяло-червено облаче. Странният предмет се носел бавно към земята, въртейки се лениво във въздуха.

И под него Тупа видял да се очертава силуетът на човек.

……

Гласът сякаш идваше от много далеч.

–  Джамейс – каза той приглушено и едва чуто.

Джеймс Стоун отвори мъчително очи и видя лицето си отразено във вътрешността на шлема. Трепна при вида на грозния мехур, подул се на бузата му. А след това, колкото и да бе невероятно, се усмихна. Защото зад собственото си отражение виждаше обърнатото наопаки ухилено лице на Тупа.

Стоун изстена от болка, вдигна ръце и откачи шлема. Момчето му помогна да го махне от главата си и Стоун усети познатия топъл и влажен дъх на джунглата върху кожата си. Бяло-червеният парашут бе полегнал около и над него като погребален покров, оплетен със счупени клони и разкъсани увивни растения.

Стоун пое рязко глътка свеж въздух и го задържа в измъчените си дробове. Размърда пръстите на ръцете и краката. Накрая издиша и затвори очи за един дълъг момент.

Почувства нечия малка ръка да уловя неговата.

–  Джамейс – повика го Тупа, вече с ясен глас.

–  Тупа – изхриптя Стоун.

Коленичило до него, момчето се наведе и опря чело в лицето на Стоун. След това се изправи, посочи небето и заговори припряно на своя език. Първоначалното му описание на това, което се бе случило, бе накъсано от жестове, ентусиазирани мимики и поток от звукови ефекти, които биха били разбираеми за всяко десетгодишно момче на света.

–  Тупа – повтори Стоун. – Радвам се да те видя, приятелче.

……

Джеймс Стоун бе прекарал целия си живот в сянката на своя прославен баща. Никога не се бе женил, нито имаше деца. Вместо това се бе посветил изцяло на усилието да оправдае високите очаквания на своето семейно наследство.

Бе вярвал, че присъединяването към екипа на "Горски пожар" ще е съвършеното приключение на неговия живот. И едва ли би могъл да греши повече.

Представената по-долу част от документ, споделен с разрешението на доктор Джеймс Стоун и доктор Ниди Ведала, казва много повече, отколкото би могъл да обясни всеки историк:

ОБЛАСТЕН СЪД НА ЩАТ КАЛИФОРНИЯ
ЗА РАЙОНА НА ЛОС АНДЖЕЛИС
ОТДЕЛ СЕМЕЙНО ПРАВО

Относно осиновяването на:

ТУПА, Непълнолетен

Дело номер: (скрито)

Молба за осиновяване

Пълномощно: П.Л. 21.135 (1), (2), (д)

……

Просители: Джеймс Стоун и Ниди Ведала, семейни, почтително молят да осиновят дете, както следва…

ЕПИЛОГ

Според официалния доклад нетипично високата орбита на Международната космическа станция се обясняваше със спешна маневра за избягване на попадане в поле с отломки, съчетана с тренировъчна процедура за оценяване подготовката на екипажа в случай на мощна промяна в радиационните пояси на Ван Алън.

Скоро след инцидента Бразилската национална индианска фондация получи голяма сума от неизвестен благодетел. В резултат бе изолирана просторна площ от Амазония с цел консервиране и ефективна карантина. Беше одобрена международна група учени, които да изучават тази зона.

Северноамериканското въздушнокосмическо военно командване, разположено в авиобаза "Питърсън", насочи наземносателитните си радарни установки към два товарни модула, които се бяха откачили от МКС. Първоначалните данни говореха за напускаща околоземното пространство орбита встрани от плоскостта на еклиптиката. Телескопичните измервания, направени от борда на МКС (която вече беше на възвръщаема траектория), разкриваха, че обектът се върти с висока скорост около всички оси – тоест е напълно извън контрол.

Както се очакваше, модулите бяха изхвърлени надалеч от планетата и се насочваха във вечен полет към открития космос.

След минути обаче бе наблюдавано пълно ротационно обратно ускорение по всичките три оси – маневра, възможна само чрез комплекс от енергоемки "антиспин" процедури. Траекторията на обектите започна да се извива обратно към равнината на еклиптиката – сякаш беше направлявана. Без гориво на борда единственото обяснение бе, че се касае за маневра с преместване на масата. Възможно е да се извърши корекция на курса чрез преразпределение на вътрешната маса дори при липса на гориво.