Ето какво гласи част от тази заповед:
10 април 1967
Президентът нарежда създаването на микрогравитационен лабораторен модул, който да бъде изведен в космическа станция на постоянна орбита.
С правото, дадено ми като президент по конституция, и съгласно законите на Съединените щати на Америка с настоящото определям, че е от жизненоважно значение за националната сигурност и безопасността на човешкия вид да се изследват извънземните микрочастици, известни като "щама Андромеда" в тяхната естествено микрогравитационна среда, тоест в лаборатория от последно поколение, изведена на ниска околоземна орбита.
Приблизителната цена на инсталацията през 1967 бе определена на 50 милиарда долара – два пъти повече, отколкото се оценяваше програмата "Аполо" и (коригирана спрямо инфлацията) горе-долу същата, колкото целия военен бюджет на страната за 2018. Правителствените служители от горните ешелони на властта, на които бе позволено да прочетат меморандума, посрещнаха решението с недоверие и объркване.
Ала нуждата от изучаване на микроорганизмите оставаше.
В края на 1967 малкото градче Пидмънт, Аризона, бе стерилизирано до последния сантиметър, а четирийсет и осемте трупа (включващи и два на военни) бяха кремирани. Всички постройки и превозни средства бяха разглобени и поставени в изолирани хангари, построени в пустинята от армейски инженерни екипи. Задачата бе осъществена с голяма предпазливост и без никакви жертви благодарение на откритията, направени от екипа на "Горски пожар". Операцията бе проведена толкова бързо, а градчето беше тъй малко, че само след две десетилетия мнозина смятаха самото съществуване на град с подобно име за пълна фикция.
Веднага щом бе извозен и последният детайл дойде време да се определи точно какво е станало. Това беше въпрос за много милиарди долари и светът не биваше да узнае за него, инак можеше да се разрази неконтролируема паника.
Както бе написала британската историчка от индийски произход Ромила Чандра в своята книга "Повалените империи на човека": "Инстинктивното желание на всяко човешко същество при контакт с чужда цивилизация е да побегне. Ако това е невъзможно, тогава да премине към нападение. Едва след оцеляване от първия контакт възниква желание за повече информация. Но не бъркайте тази реакция с алтруистично любопитство – това е по-скоро необходимост да се разбере другият, за да може да се защитим по-добре от него… или, по-вероятно, да се опитаме да го унищожим". Доста вярно описание за начина, по който биха се държали хората след "Андромеда" – особено след като Русия и Китай научиха за инцидента и на свой ред изстреляха космически кораби около Земята.
Руснаците бяха първи, извеждайки през 1971 на орбита станцията "Салют-1" – само четири години след инцидента с "Андромеда". Американците се опитаха да ги застигнат след две години, но функционирането на "Скайлаб" бе опорочено от един "доброкачествен" поглъщащ пластмаса вариант на "Андромеда", който се рееше из горните слоеве на атмосферата. Още при издигането на "Скайлаб" контактът с пластифага ЩА-2 бе довел до частично разпадане на топлинните щитове и откъсване на отломки, които бяха увредили сериозно станцията 6.
"Скайлаб" оцеля шест години. Станция "Мир" живя по-дълго – цели десет. И двете съоръжения не успяха да изпълнят тайното си предназначение, а именно изучаването на "Андромеда" в условия на безтегловност. Както се оказа впоследствие, проблемът бе твърде голям, за да може една нация да се справи сама – дори и свръхдържава.
През 1987 президентът Рейгън предложи построяването на Международна космическа станция, съвместен проект на СССР и САЩ, с възможност да се включат и други държави. Това предизвика всеобщо учудване, тъй като руснаците и американците не бяха известни с любовта помежду си. Ала зад завесата и двете правителства споделяха обща боязън от това да оставят неизследвани разсеяните в атмосферата микрочастици 7.
Но дори тогава построяването на постоянна космическа станция бе едва първата крачка.
Едва през 2013 с МКС се скачи лабораторният модул на "Горски пожар" модел IV (обявен официално за автоматичен товарен кораб от серията "Сигнус"). Той бе позициониран в надира на портала на модула "Хармония", в предния край на станцията. Активирането му съвпадна с пристигането на станцията на доктор Софи Клайн, пратена официално там по научен проект.
6
Официално повредата бе обяснена с непреднамерено разгъване на микрометеороиден чадър по време на изстрелването – Б.а.
7
Макар никога да не е ставало достояние на обществеността, в няколко разсекретени доклада на ЦРУ се споменава малко сибирско градче на име Верлайк. Според доклада жителите на този град са били изложени на случаен контакт с микрочастици, донесени от паднала сонда от руската програма "Совок". Въпреки тези съобщения не можаха да бъдат открити каквито и да било свидетелства за съществуването на подобен град. – Б.а.