Свръхсекретният модул бе конструиран дълбоко в подземията на тайната база на "Горски пожар" под пустинята Невада, като за целта бяха използвани само стерилни роботизирани ръце. Роботите бяха управлявани дистанционно от оператори, разположени в херметичния отсек от първи клас на подземната база. След завършването и херметичното му опаковане модулът бе изстрелян на 17 януари 2013 с ракета "Антарес-5" от космодрума Кейп Канаверал.
След като се скачи, лабораторният модул бе единственото съоръжение с пета степен на биологична безопасност, създавано някога и извеждано на орбита. Микрогравитационната лаборатория на "Горски пожар" се самостерилизираше на всеки четири часа с ултравиолетови импулси с висок интензитет и не поддържаше атмосфера, подходяща за живот. Вместо това бе изпълнена с комбинация от благородни газове – без мирис и цвят и с практически нулева химична реактивност. Цилиндричната вътрешност на лабораторния модул бе феноменално чиста и стерилна, най-вече защото оставаше ненаселена.
На борда имаше само два живи микроорганизма и те бяха точно това, което трябваше да изучава модулът – физически образци на извънземни микрочастици, известни като ЩА-1 и ЩА-2.
Отвътре модулът никога не беше докосван от човешка ръка и никога нямаше да бъде. Всеки блок на лабораторните инсталации се управляваше дистанционно отвън по радиото. Тъкмо затова и доктор Софи Клайн бе първият астронавт с амиотрофична латерална склероза, пратен на МКС.
Унищожителните последствия от заболяването бяха превърнали доктор Клайн в идеалния реципиент на мозъчно-компютърен интерфейс още в ранна възраст. Годините на обучение с програмата ѝ бяха дали способността да контролира повечето компютри също тъй естествено, както диша – жизненоважно умение, когато трябва да работиш с опасни образци чрез дистанционна връзка.
Въпреки че имаше и други оператори, само Софи Клайн можеше да командва лабораторията на "Горски пожар" с ума си.
Докато заповедите на генерал Стърн да се прехвърли в лабораторията още звучаха в ума ѝ, Клайн усети, че е я изпълва колебание. Левият ѝ клепач запремигва почти неконтролируемо, докато активираше мускулните групи, необходими, за да се свърже с нейния персонален компютър, който на свой ред включи монитора в долния край на купола.
На екрана се появи реалновремево изображение на научния модул "Кибо". Там астронавт Джин Хаманака, очевидно също обезпокоена от промяната на траекторията, проверяваше режима на ускорителите на своя лаптоп. Картината от сервизния модул "Звезда" показа, че космонавт Юрий Комаров е напуснал спалния отсек и спокойно се подготвя за рутинните гимнастически упражнения преди сутрешната сбирка.
Клайн наблюдаваше внимателно и двете картини. Доколкото можеше да определи, в поведението на двамата астронавти не се забелязваше и следа от уплаха и паника.
Тя се тласна назад, отдели се от стената на купола и се насочи "нагоре", към изхода на тавана. Докато се отдалечаваше, хвърли поглед към стотиците мили дъждовна гора долу. Пейзажът вече се завърташе на една страна, заменян от Атлантическия океан, тъй като станцията се изместваше на още по-източна орбита.
В други времена още като малка Софи Клайн щеше да бъде изоставена в някой санаториум – неподвижна и забравена, – стига, разбира се, да успееше да преживее детството. Причината да е тук сега, в почти пълна безтегловност, бе нарасналата способност на човечеството да се справя с проблеми като нейния. Загледана към Земята, с поглед отвисоко, като на бог – пленник на едно тяло, което отказваше да се подчинява на заповедите ѝ, тя осъзнаваше болезнено този факт.
Но – както историята бе доказвала отново и отново – в ръцете на хората нарасналите способности често водят до опасни последствия.
"ПОДНЕБЕСЕН ДВОРЕЦ"
Международната коалиция, участвала в изграждането на МКС (с очаквания да споделя нейните открития), бе пропуснала да включи в редиците си една от най-многолюдните и най-древни световни цивилизации – горда и жизнеспособна нация с мощта да създаде свои собствени конкурентни средства за изучаването на "Андромеда".
Изолирана и принудена да действа едностранно, Китайската народна република неминуемо бе принудена да направи точно това.
Подозрителност, недоверие и конкуренция бяха опорочили първоначалните усилия да се изучи и разбере щамът "Андромеда". Макар че микрочастиците на ЩА-1 бяха доказали способността си да убиват почти всяко човешко същество, с което влизат в досег, независимо от етническата му принадлежност, капризите на международната политика възпрепятстваха това, което можеше да се превърне в общо усилие. Тази спотаена враждебност оказа решаващо значение за създаването на новата станция.