"Тиенгун-1", чието име означаваше "Поднебесен дворец", бе изстреляна на 29 септември 2011. Подходяща дата, както за пътуване, така и за велико начало, според астрологичните предсказания на Шенг Сияо – китайския зодиакален календар. След успешно стартиране станцията бе изведена на орбита с лек наклон от деветнайсет градуса – траектория, която съвпадаше идеално с регулярните стартове на снабдителни ракети от китайския космодрум Сичан в провинция Хайнан.
Въпреки че стартът не бе обявяван официално, американските шпионски сателити го проследиха внимателно и продължиха да наблюдават станцията до нейното преждевременно изоставяне.
Краят дойде през 2013, само две години след многомилиардното начинание, когато Китай внезапно обяви преустановяване на програмата. Властите естествено възхваляваха "Тиенгун-1" като "ненадминат успех на Китайската национална космическа агенция и на китайския народ".
Ала провежданите наблюдения с различни средства и от различни точки на света разкриваха една съвсем друга картина от официалните доклади. Изглежда, китайският център за управление на полета бе изгубил радиовръзка, включително и телеметрична, със своята станция.
Без възможност за контрол "Тиенгун-1" бе навлязла в падаща орбита.
Термалните изображения от множество шпионски агенции показваха, че животоподдържащите системи са били изключени и повърхността на станцията е студена като обкръжаващия я космос. Изоставена, станцията бе продължила да обикаля Земята още няколко години, със замрели двигатели и замлъкнало радио.
На 10 април 2018 разреденият въздух в горните слоеве на атмосферата най-сетне бе накарал станцията да започне саморазрушаващо навлизане. Металните ѝ цилиндри бяха разкъсани на парчета от свръхнагорещения въздух и превърнати в пламтящи конфети, сипещи си върху планетата долу – точно над девствените джунгли на Амазонка.
Накрая всички тези огромни усилия и ресурси се превърнаха в кратък блясък от светлина и топлина.
Падането на станцията би могло да се определи като безвредно, ако не беше една-единствена, последна подробност. По време на постоянното ѝ наблюдение – от изстрелването, през мисиите за зареждане, до финалното ѝ навлизане в атмосферата – операторите бяха забелязали нещо, което Китайската космическа агенция бе пропуснала да обяви официално.
Последният екипаж от трима тайконавти така и не бе напускал "Тиенгун-1".
КОДОВО ИМЕ "АНДРОМЕДА"
Само на сто и петдесет метра над джунглата един "Сикорски Н-92" се носеше с грохот над поклащащите се дървета. Сивият металически фюзелаж бе обгърнат от пелената на мъглата, а носът му стърчеше като клюн на хищна птица. Зад него цяла орда маймуни огласяше с гневните си викове върховете на дърветата, а изплашените птици се стрелваха в небето.
Джеймс Стоун не помнеше кога е заспал.
Въпреки бумтежа на роторите и вибрациите на илюминатора през сгънатото яке, което използваше за възглавница, дрямката го бе споходила почти незабелязано.
По-късно, когато всяка подробност от живота му бе разсекретена и подложена на вивисекция и разхвърляна върху предните страници на вестниците и списанията, стана ясно, че Стоун притежава способността да спи почти навсякъде и по всяко време – да се "изключва", ако трябва да използваме термина на военните.
Джеймс се бе научил на това още като малко момче.
Причината за това донякъде бе от чиста необходимост. Младият Джеймс бе прекарал детството си в постоянни пътувания с прословутия си баща – носителя на Нобелова награда и легендарен енциклопедист доктор Джереми Стоун – по време на лекционните му обиколки из целия свят. Безупречно облечен и умерен в изказванията, младият Джеймс не приличаше по нищо на своя гръмогласен и нетърпелив баща. Двамата заедно представляваха странна двойка, обикаляйки земния глобус на всеки няколко месеца, докато доктор Стоун изнасяше лекции, участваше в научни семинари и се запознаваше с международни изследователски проекти.
Много рядко Джеймс виждаше майка си Алисън, след като родителите му се бяха развели малко преди деветия му рожден ден. И макар двамата да бяха така очевидно различни, бащата бе посветил живота си на това всеки ден от безкрайните им пътувания Джеймс да научава нещо ново. В наши дни този начин на скитническо обучение се нарича световно образование.