Последно и най-важно: тази възстановка не би била възможна без основополагащата работа на покойния доктор Майкъл Крайтън – човек, който разчупи кода на мълчанието и запозна изумения свят с предшестващите моята история събития. Оригиналният отчет за щама "Андромеда", публикуван преди петдесет години, отвори очите на милиони читатели за огромния потенциал и злощастните ограничения на научния прогрес. Заедно с безброй други хора изразявам безкрайната си почит пред приноса на доктор Крайтън.
Може да изглежда обезсърчително, че тази нова криза повтаря същия процес от човешки грешки, липса на комуникация и най-обикновен лош късмет, както и първия инцидент с "Андромеда". Но нямам намерение да обвинявам или охулвам която и да било институция или индивид. Във всеки един момент всеки от нас се смята за героя на своята история – дори онези, които по-късно могат да се окажат негодниците.
Ще оставя това да бъде отсъдено от теб, читателю.
Учените, астронавтите и войниците, станали участници в тези събития, са човешки същества, със своите силни страни и недостатъци. Някои проявиха изненадващ героизъм пред лицето на унищожението, докато други се провалиха в критични моменти. Но никой не е бил безполезен – защото в края на краищата всички ние сме още тук, все още сме живи, за да прочетем и изучим тази невероятна хроника за човешкото оцеляване, сага, известна сега с кодовото си название: Еволюцията на "Андромеда".
Д. Х. У.
Портланд, Орегон,
януари 2019
ДЕН 0.
КОНТАКТЪТ
Бъдещето настъпва по-бързо, отколкото го осъзнават много хора.
РЕГИСТРИРАНЕ НА ИНЦИДЕНТА
Когато всичко започна отново, Пауло Араня се бореше със скуката. Скуката и дрямката. Оставаше му само година до пенсия в Националната фондация за индианците, известна със съкращението на португалското название ФУНАЙ. Петдесетгодишният сертанист 1, посветил кариерата си на опазване на неизследваните вътрешни територии на Бразилия, се намираше в покрайнините на защитаваните от държавата земи по протежението на Амазонка. Седеше под трепкащата захранвана от генератор крушка, подканван към дрямка от начеващата утринна горещина и познатите звуци на дивата джунгла зад отворените прозорци на наблюдателната станция.
Пауло бе поне с десет килограма над приемливото си тегло, плувнал в пот под униформата на ФУНАЙ, опрян на вехто метално бюро, върху което бяха подредени различни електрически и електронни уреди. По навик хвърляше примижало око на лаптопа, ала вниманието му бе съсредоточено по-скоро върху ръчно навитата от дебелите му и невероятно чевръсти пръсти пура. Движенията му бяха сигурни и уверени, без колебание или потрепване, въпреки сивкавите мустаци, щръкнали пред бузите му, и постепенно отслабващото зрение.
Докато палеше и пуфтеше доволно с пурата, Пауло пропусна да забележи тревожно мигащата червена светлинка на компютърния монитор.
Пропускът би бил незначителен, дори безвреден при други обстоятелства, ала точно онази сутрин той щеше да доведе до последствия, нарастващи със заплашителната бързина на лавина. Невидимата светлинка бе скрита зад залепеното на екрана жълто напомнящо листче (с указания за най-близкото място за риболов). Индикаторът мигаше непрестанно от късния следобед на предния ден.
На триста метра отгоре, над джунглите на Амазонка, с равномерно бръмчене се носеше автоматичен израелски летателен апарат с размерите на училищен автобус. Носеше гръмкото име "Абутререй" – на португалски "кралски лешояд" – и бе обсипан с точици от мъртви насекоми по бялата обшивка, а колесникът му бе изцапан е червеникава кал от неасфалтираната летищна площадка наблизо. Въпреки това дронът имаше лъскав и дори заплашителен вид – като артефакт от далечното бъдеще, върнал се във времето, за да се рее над тази праисторическа земя.
"Абутререй" изпълняваше безконечна мисия, кръжейки над зеленото море на дървесния покров, който се простираше чак до хоризонта. Немигащото око на неговата жиростабилизирана самопочистваща се камера бе вперено в земята долу и един свръхширокообхватен РСА-радар 2 "Сийкър" озаряваше невидимо сложния терен, облъчвайки го с ритмични радиопулсации, които можеха да проникват през дъжд, прах и мъгла. Кръгове, кръгове, кръгове. Дронът беше специализиран за наблюдение на екоравновесието и фотограметрия – конструираше и реконструираше неуморно една свръхдетайлна дигитална карта на басейна на Амазонка.
2
Радарно синтезирани апаратури – радарно устройство, позволяващо да се получават изображения на земната повърхност независимо от метеорологичните условия и тяхната осветеност – Б.пр.