Вътре в наблюдателната станция Пауло едва поглеждаше непрестанно опресняващото се изображение, редящо се като разноцветен пасианс върху екрана. От забучената в ъгъла на устата му пура се виеше тънка струйка синкав дим.
Всичко се промени точно в 14:08:24 Координирано универсално време, или съкратено КУВ.
В този момент върху изображението на картографирания терен бе добавена нова вертикална ивица. Невидимата доскоро мигаща светлинка се премести с петдесет пиксела вляво и сега вече едва надникваше иззад бележката.
Пауло Араня втренчи изумен поглед в нея.
На открит по-късно запис от вътрешната камера се виждаше как той премигва трескаво, опитвайки се да проясни поглед. След това дръпва с рязко движение бележката и я смачква с пръсти. Мигащата точка е разположена до миниатюрно овално изображение на нещо, което "Абутререй" е открил в джунглата. Нещо, за което Пауло няма никакви обяснения.
Работата на Пауло Араня във ФУНАЙ бе да следи и охранява зоната, забранена за посещения и разположена около най-източния край на Горна Амазонка – над трийсет хиляди квадратни мили девствена джунгла. Безценна съкровищница, място с най-високата концентрация на биоразнообразие на цялата планета и terra indigena, обитавана от приблизително четирийсет откъснати от човешката цивилизация амазонски племена – последни огнища на туземна цивилизация, почти лишени от досег с технологиите и болестите на външния свят.
Ала с подобни природни богатства тази територия бе обект на постоянни набези. Като армия от термити обречените на гладно съществуване местни жители бяха принудени да се промъкват в защитените земи, да ловят риба в девствените реки и да поставят примки за ценни застрашени видове, дървосекачи поваляха гигантски курани, кедрови дървета, чиято цена достигаше хиляди долари на черния пазар и, разбира се, орди от наркотрафикантос, които се отбиваха тук на път от Южна Бразилия за Централна Америка и представляваха постоянна и брутална заплаха.
Опазването на дивата джунгла изискваше неотслабващо и неотклонно внимание.
Пауло протегна потъмнелия си от никотин пръст и задейства "Марвин", компютърна програма, помещаваща се в една бежова пластмасова кутия, напъхана под бюрото му. Доставена преди доста години като резултат от съвместни разработки с една американска студентска група, олющената кутия не се отличаваше с нищо, освен с лепенката на героите на сериала "Симпсънс", мъдреща се отгоре.
Вътре обаче "Марвин" разполагаше с истинска невронна мрежа – експертна система, анализираща информацията от хиляди квадратни мили реална джунгла и още стотици милиони симулирана.
"Марвин" можеше с лекота да идентифицира дълга едва четвърт миля летищна площадка, изсечена в някой далечен край на джунглата от наркотрафиканти, или виещите се пътища на дървосекачите, проточени като охлювни дири навътре в горите, където големите дървета обикновено оставаха непокътнати, за да осигуряват прикритие, та дори и случайните колиби от малока, построени от дивите племена – редки и потресаващи кадри от един друг свят.
И което бе по-важно, програмата можеше да сканира за секунди дигитални изображения на десетки мили от терена – постижение, немислимо дори за най-обучените човешки специалисти.
Пауло знаеше, че "Марвин" е muito inteligente, ала въпреки това бе отхвърлил новопостъпилата информация като некласифицируема. Като нещо напълно непознато за заложения алгоритъм в нито един от неговите петабайти обучаващи данни.
Всъщност това бе нещо невиждано от никого досега.
Заключението на програмата бе лаконично: РЕЗУЛТАТ ОТ КЛАСИФИЦИРАНЕТО – НЕИЗВЕСТЕН ФЕНОМЕН.
"Марвин" дори не бе предложил възможни обяснения.
На Пауло това хич не му се понрави. Той изсумтя учудено, докато пурата потрепваше прилепнала за долната му устна. Пръстите му затракаха трескаво по клавиатурата и изображението се увеличи и завъртя от различни ъгли. Пауло все още се надяваше, че то може да е някаква грешка. Но усилията му бяха безполезни – странната находка неутрализираше всякакви обяснения.
Нещо черно се надигаше от вътрешността на джунглата. Нещо много голямо.
Пауло размаха ръка да прогони дима, притиснал корем в хладното метално бюро. Примижа към потъмнелия екран и почти забоде нос в него. Олисялото му теме бе покрито със студена пот и лъщеше на ярката светлина на крушката.