Случаят беше точно такъв.
Пауло изтри с месестите си длани стичащата се по лицето му пот, втренчи поглед в картичката и набра номера на поставения на бюрото телефон.
Мъж с американски акцент се обади още след първото позвъняване.
– Радвам се, че ни потърсихте, мистър Араня – каза гласът. – Бях прав, като ви се доверих.
– Вече знаете? – попита Пауло и неволно погледна към екрана на компютъра.
– "Марвин" ми позвъни току-що, докато вие регистрирахте класификацията на аномалията – отвърна мъжът. – Той е по-умен, отколкото изглежда.
Американците и техните хитри номерца. Пауло никога не преставаше да им се чуди. Хора, които изглеждаха толкова доверчиви и усмихнати… и същевременно…
– Сега какво? – попита Пауло.
– Успокойте се, мистър Араня. Нашите хора ще се погрижат за това. Ще бъдете компенсиран за оказаната помощ. Но ми е любопитно… Какво е вашето мнение?
– Зная, че не е грешка, сеньор. Наистина е там. Докоснах го.
– И какво е?
Пауло помисли за миг преди да отговори.
– Това е мор. Убива всичко, което докосне. Но не зная какво е.
– Но как може да не знаете?
– Защото онова нещо там… то не е дело на човешки ръце.
ВВБ "ФЕЪРЧАЙЛД"
На почти пет хиляди мили оттам, близо до Такома, Вашингтон, полковник Стейси Хопър тъкмо пристигаше за поредното си дежурство във военновъздушна база "Феърчайлд". Нощната смяна вече си тръгваше, оставяйки след себе си затъмнени компютри, почистени бюра и дневник, в който както винаги бе отбелязано, че не се е случило нищо.
Издокарана безупречно в синкавата униформа на офицер от ВВС, включваща елегантното кепе и стегната вратовръзка, Хопър огледа контролната зала. В сгъвката на едната ѝ ръка се гушеше термос с кафе. Сутрешният екип от осем анализатори вече заемаше места пред пултовете и си нагласяваше слушалките и микрофоните. Раменете на повечето бяха мокри – все пак току-що идваха от дъждовната сутрин на тихоокеанския северозапад.
Хопър седна на своя пулт в дъното на залата. Наслаждаваше се неволно на тихия ромон на гласовете на операторите. Хвърли един поглед на телеметричните монитори на предната стена, но там нямаше нищо необичайно – точно както се надяваше.
Тайно и зад гърба ѝ колегите ѝ казваха, че сивооката жена имала търпението на пехотна мина. В действителност тя нямаше нищо против бавния ритъм на своята служба. Беше третият командващ офицер на този проект. Двамата ѝ предшественици бяха посветили цялата си кариера на поста. И доколкото зависеше от Хопър, би било наистина чудесно програмата "Вечна бдителност" да отговори на името си.
Някои от по-старите ѝ колеги често повтаряха любимата ѝ реплика: "Липсата на доказателство не е доказателство за липса".
Гледище, което започваше да става банално сред хората от нейния екип.
Странен бе този упадък на ентусиазъм, като се имаше предвид, че проектът "Вечна бдителност" се бе смятал за един от водещите във ВВС и навремето мнозина бяха мечтали да бъдат включени в него (или поне тези, които отговаряха на строгите изисквания за сигурност).
Проектът се бе зародил в първите дни след инцидента с "Андромеда" – изследователска военна програма, която внезапно се бе объркала по ужасяващ начин, известна сред обществеността с популярното си название "Щамът Андромеда".
В края на шейсетте американските ВВС бяха разположили в горните слоеве на атмосферата серия височинни неуправляеми апарати. През февруари 1967 сондата "Скууп VII" най-сетне се бе натъкнала на това, на което се бяха надявали военните, само дето първоначалният щам "Андромеда" се бе оказал много по-смъртоносен, отколкото някой бе предполагал.
Преди да бъде прибрана от специалната група сондата била отворена от любопитни граждани. Микрочастиците вътре заразили и изтребили мълниеносно четирийсет и осем души от градчето Пидмънт – почти цялото население, с изключение на един старец и едно новородено. Спасителният екип, състоящ се от известния бактериолог доктор Джереми Стоун и патолога доктор Чарлз Бъртън, открил и евакуирал оцелелите. Двамата пациенти били изолирани за изследвания в херметически затворена подземна лаборатория с кодово название "Горски пожар". Данните за тях били засекретени, за да се запази тайната на личностите им.