Именно в "Горски пожар" екип от изтъкнати учени, подбрани специално за подобна ситуация, се заели да изучават странните микрочастици, по-късно наречени ЩА-1: те узнали, че размерът им е един микрон, че се предават по въздушно-капков път и че причиняват смърт чрез почти мигновено съсирване на кръвта. И въпреки че микроскопичната шестстранна структура и липсата на аминокиселини сочела към небиологичен произход, ЩА-1 се бе оказал способен на самовъзпроизводство – и на мутация.
Преди екипът на "Горски пожар" да успее да приключи с изпитанията си щамът "Андромеда" еволюирал в нова, пластифагова конфигурация, наречена ЩА-2. Макар и безвреден за хората, ЩА-2 успял да деполимеризира пластмасовите уплътнители на изолиращите прегради в лабораторията. Бил задействан атомен механизъм за саморазрушение, изключен героически в последния възможен момент.
Но известно количество от ЩА-2 успяло да попадне в атмосферата и да се разпространи над Земята. Макар че тези нови частици били безвредни за хората, те се оказали сериозна заплаха за стартиращите по онова време международни космически програми, които зависели от сложни полимери, за да излязат на орбита.
Така било дадено началото на проекта "Вечна бдителност".
Часове след инцидента с "Андромеда" учените основатели на проект "Горски пожар" поискали от президента на Щатите спешно финансиране. Целта била да се започне обхващащ целия свят мониторинг за нови прояви на щама "Андромеда" или за евентуални негови мутации. Предложението било тутакси прието и подкрепено финансово от "черния" бюджет на Министерството на отбраната, били осигурени необходимите елитни анализатори и само след три дни бил даден официалният старт на проекта.
А днес полковник Хопър гледаше как редиците монитори светват един след друг, озарявайки лицата на нейните техници. Тя въздъхна: даваше си сметка за огромните разходи, необходими да се задели всеки миг сателитно време, всеки час на детайлно проучване, за гигантското количество информация, която се прехвърляше и съхраняваше.
Полковник Хопър осъзнаваше също така намаляващото влияние на нейния екип. Не минаваше и сутрин да не забележи поредното орязване на средства, постоянния поток от напускащи най-добри специалисти и увеличаващите се претенции на другите проекти в базата.
Командата за Въздушна мобилност (КВМ) например постоянно изискваше все повече сателитно време, за да облекчи ежедневните си задачи по координацията на стратотанкера КС-135, истински летящ бензовоз, кръжащ в разредения въздух над Тибет и Близкия изток. Командващият КВМ дори бе написал меморандум с мнение, че "Вечна бдителност" представлява безполезно пилеене на ресурси.
И изглежда беше прав.
"Вечна бдителност" бе в постоянна готовност вече петдесет години – с Хопър на кормилото през последните петнайсет. И преди днешния ден проектът не беше открил нищо.
Добре известна ахилесова пета на човешката цивилизация е, че отделните индивиди са мотивират по-добре от непосредствената лична изгода, отколкото от дълговременната колективна полза. Този ефект е още по-изявен, когато става въпрос за възнаграждение, което ще се проточи повече от едно поколение – феномен, определен като междугенерационно обезценяване. Идеята за това е представена официално от френския икономист Флориан Павард по време на хладно приета реч на Международната конференция по социална икономика на 23 октомври 1982:
Средната продължителност на едно човешко поколение е двайсет и пет години. Всяка награда, обещавана отвъд този генерационен хоризонт, създава дисбаланс, подкопаващ дълговременното сътрудничество. Накратко, ние като вид сме мотивирани да предаваме своите потомци. По мое мнение единственото възможно решение е определянето на сурови и незабавни наказания за тези, които проявяват нелоялност към бъдещето.
Според някои по-късни теории предполагаемата неспособност на човешкия вид да се съсредоточава върху дълготрайни екзистенциални заплахи неминуемо ще доведе до унищожаване на околната среда, свръхпопулация и изчерпване на ресурсите. Ето защо някои учени са склонни да смятат, че този вроден недостатък е нещо като вграден регулатор за самоунищожаване на човешката цивилизация.
За съжаление всички свидетелства на човешката история подкрепят тази теория.
Ето защо, въпреки добре известните смъртоносни високи залози, проектът "Вечна бдителност" страдаше от ендемично човешко късогледство. С течение на времето оперативната способност на проекта бе системно ограничавана, обезкървявана и редуцирана. Точно през този дъждовен ден проектът все още бе на крака, но едва се държеше – и все пак бе жизнеспособен.