В 16:24:38 координирано универсално време вътрешната камера показваше полковник Хопър седнала с изправен гръб на бюрото си. Полупразният термос с кафе бе поставен върху купчина заявки за доставка на апаратура, на които тя знаеше, че ще бъде отказано – и въпреки това бе длъжна да опита.
Дойде повикване. Хопър си нагласи слушалките, натисна копчето за връзка и в същия миг мониторът ѝ оживя.
– Тук Бдителност едно. Слушам ви – каза тя с отривистия ритъм на опитен анализатор.
Гласът, който чу, имаше едва доловим южноамерикански акцент и тя веднага позна, че това е един от полевите им агенти.
– Тук Бразилиеро. Имам нещо, което трябва да видите.
– Отварям кодирания канал, въведете парола.
– Превключвам на канала.
Хопър затрака по клавиатурата и потвърди заявката.
Четирите монитора на стената се изпълниха с постъпваща информация. Всеки показваше южноамериканската джунгла в различни режими: пряко, некоригирано изображение от оптична камера, лидарна 3 карта, цветово подсилена хиперспектрална картина на дърветата и подробна черно-бяла топографска рисунка от РСА радара.
Картината от дрона бе реална, предавана на живо.
Един по един осмината анализатори вдигнаха глави към предните екрани, изтикаха назад столовете си и заобсъждаха това, което виждаха. Персоналните работни станции премигваха от новопостъпваща информация, разпределяна към всеки от специалистите съобразно неговата сфера на дейност. Полковник Хопър се надигна.
В центъра на всяко изображение стоеше нещо необяснимо.
Приличаше на леко извит и гладък правоъгълник. Издигаше се над димящата джунгла, запречвайки коритото на един приток. Изпод основите му бликаше кална вода. От едната страна на блока вече се бе образувало огромно мътно езеро, което се разливаше в обкръжаващата го джунгла. Околните дървета и растителността, които все още не бяха залети, изглеждаха превити и изпотрошени.
– Аномалията е локализирана върху низходящата траектория на "Поднебесния дворец" – отекна гласът на Бразилиеро от високоговорителите. – Космическа станция Тиенгун-1 бе точно над…
– Прието, Бразилиеро. Достатъчно засега – прекъсна го Хопър и го постави на изчакване.
Свери с един бърз поглед дължината и ширината. Аномалията наистина бе с екваториално разположение, като нулевият паралел преминаваше през нея с точност до трийсет сантиметра. Тя добави тази подробност към бележките за инцидента. Странен факт, на пръв поглед маловажен и катастрофално подвеждащ.
Дейл Шугърман, старши разузнавач-анализатор, се надигна от мястото си и се обърна към Хопър, с увесени на шията слушалки. През петте години, откакто се познаваха, полковник Хопър не го бе виждала да проявява вълнение към каквото и да било освен към компютърни игри. Но ето че сега леко разтрепераният му глас отекна от уредбата:
– Госпожо, постъпващата информация е невъзможна. Там няма пътища, нито временни летища, никакъв начин да се построи нещо подобно. Грешка в датчиците. Предлагам да прекъснем връзката с дрона. Да пратим…
– "Невъзможна" е погрешната дума, Еърман – прекъсна го рязко Хопър и кръстоса ръце. После продължи с нарастваща увереност: – Това, което виждаме, не е невъзможно. По-скоро е случка с пределно ниска степен на вероятност.
В помещението се възцари мълчание. Анализаторите обмисляха думите ѝ.
Съществува един определен клас събития, които технически биха могли да се случат, но вероятността за това е толкова малка, че повечето учени биха я оценили като несъществуваща. Това измамно умозаключение се основава на правилото на палеца, наричано Заблудата Борел: "Феномените с изключително ниска вероятност никога не се срещат в реалния живот".
Разбира се, математикът Емил Борел никога не е произнасял подобни думи. Вместо това той е създател на Закона за големите числа, според който при един безкраен брой вселени всяко събитие с ненулева вероятност евентуално ще се случи. Или казано с други думи, при достатъчно на брой възможности всяко нещо, което може да се случи, ще се случи.
За онези рядко търпеливи хора сред нас, които се подчиняват на сухите факти, които не се страхуват да отложат удовлетворението и да оставят десерта за накрая, тези нисковероятни събития не са немислими, а неизбежни.