Полковник Хопър бе от тази порода и докато светът около нея бързо набираше скорост, тя сякаш се движеше все по-бавно. Не напразно бе подбрана специално за този пост от своите предшественици 4.
Петнайсет години на служба без награда или дори обещание за такава, без поощрение и често без уважение от нейните колеги – но Хопър пито веднъж не бе изгубила вяра в своята посветеност.
А когато настъпи очакваният момент, упоритостта ѝ бе възнаградена по невероятен начин.
Полковник Хопър извади от горното чекмедже дебела папка и я стовари върху бюрото. Бе твърдо решена да продължи изследването на този феномен точно според протокола. С помощта на старовремски нож за писма тя разряза няколко печата и си проправи път до строго секретните ламинирани страници в папката. Макар че в нови дни повечето извънредни процедури са автоматизирани, тези инструкции бяха определени още преди десетилетия и налагаха стриктни и последователни действия от съответния изпълнител.
Хопър доближи микрофона до устата си и започна да дава разпореждания с бързината на картечен огън и увереността на въздушен диспечер.
– Бразилиеро. Определи карантинна зона с радиус трийсет мили и епицентър аномалията. Незабавно изтегли дрона от участъка и го приземи в периметъра. И не позволявай никой да го доближава.
– Прието, Бдителност едно.
Съвременни компютърни моделирания на първоначалния Пидмънтски инцидент бяха определили трийсетмилната зона като достатъчно безопасна срещу заразяване по въздушен път. Изображението на екрана трепна и се раздвижи: Абутререй се бе завъртял и набираше скорост в обратна посока. След няколко секунди камерата му се обърна на сто и осемдесет градуса и аномалията се появи на екрана, смалявайки се в далечината.
– Полковник, какво общо има това с нас? – попита Шугърман тихо и очилата му трепнаха с отразена синкава светлина.
Хопър се поколеба, но реши да не отговаря веднага. Споменатото от Бразилиеро кодово название "Поднебесен дворец" само по себе си бе вече нарушение на класифицираната информация. Вместо да отвърне, тя насочи вниманието си към онзи детайл от информацията, който представляваше най-голям интерес за "Вечна бдителност".
– Можете ли да потвърдите екваториалното местоположение?
– Потвърдено е – отвърна Шугърман, приведен над бюрото.
– Аномалията се намира точно върху екватора. До последния сантиметър, както изглежда.
Хопър бавно пое въздух. Като се изключеше статичният шум, в помещението цареше пълна тишина. Когато Шугърман заговори отново, гласът му прозвуча изненадващо силно.
– Какво значение може да има екваториалното местоположение?
Хопър премълча раздразнено. Не можеше да отговори на въпроса, без да компрометира безопасността на мисията. Това бе информация, която можеше да се придвижва само нагоре по йерархическата стълбица, не и надолу.
– Еърман. Поискай разрешение за сателитно наблюдение от Трансат четири. Трябва да наблюдаваме всичко това непрестанно и в реално време.
– Това е колатерална система, госпожо. Обикновено се използва от други. В момента изпълнява поръчка на ЦРУ…
– Имаш разрешението ми да заявиш приоритетен режим "Ясни очи".
Еърман преглътна.
– Да, госпожо. Прехвърляме на сателитно наблюдение.
Чуха се поредица прещраквания и на четирите екрана изникна сателитна картина. Тя показваше конвой от четири джипа, пресичащи пустинен терен, зад който в пясъка оставяха белезникави дири. Върху обектите бяха наложени отчетливите черни кръгове на мерници и хоризонтални оразмерителни линии.
От уредбата проехтя непознат гневен глас:
– На вниманието на неизвестен заявител на режим "Ясни очи". Освободете незабавно канала. Намесвате се във важна…
– Пренастрой това "око" на нашите координати – нареди Хопър. – И отнемете гласа на този…
– Да, госпожо.
В помещението отново се възцари тишина, ако се изключеше трескавото тропане по клавишите. Аналитиците бяха съсредоточили вниманието си върху стичащите се по екрана потоци данни.
Някъде високо горе, на орбитална траектория, обективите на шпионския сателит се пренастройваха в космическия вакуум.
Изображението на конвоя джипове се замъгли и изчезна от мониторите. Секунди по-късно "окото" се насочи към участъка от джунглата на Амазонка и бързо достигна необходимия контраст и яснота.
На поставените в предния край на помещението монитори изплува аномалията с всички подробности – приличащата ѝ на метал повърхност бе покрита е капки влага, обшивката ѝ изглеждаше разделена на еднакви шестоъгълници и всичко това лъщеше като хитиновата обвивка на майски бръмбар под ярките слънчеви лъчи.
4
Артър Манчек, първият на този пост, бил известен с това, че колкото по-бързо се развивали събитията, толкова по-бавно реагирал и очевидно все повече губел интерес към тях, докато вълнението на околните нараствало. Способност, която той развивал с години, за да запази ясна мисъл при извънредни ситуации, и която ценял у своите подчинени. – Б.а.