– Докторе, дори за вас това е твърде манипулативно – възрази Стърн, вдигна ръка и обърса студената пот от челото си. – Решили сте да издигнете на ново ниво принципа "първо действай, после чакай прошка".
– Но ние го притежаваме. Разбирате ли, генерале? Джинът е изпуснат от бутилката и не може да бъде върнат обратно. Но този джин е наш.
– Добре, ще захапя стръвта. Какво имаш за нас?
– Щамът "Андромеда" се опита да ни впримчи на повърхността на планетата. Но вместо това аз се възползвах от уникалните му физични свойства и построих стълба към небесата. Генерале, в наше владение е функциониращ космически асансьор, а МКС е негова контратежест. Съединените щати вече разполагат с възможността да изведат десетки хиляди тонове екипировка на орбита с почти минимални разходи. Пред нас се разкрива една нова ера и нашият народ ще е този, който ще поведе разпръсването на човечеството до всяко ъгълче на Слънчевата система.
– Космически асансьор – повтори Стърн.
– Инструкциите бяха почти под повърхността. "Андромеда" е машина, и не особено сложна. Обратното анализиране на щама е моят дар към човешката раса и най-вече към Съединените американски щати. Генерале, предизвиквам всеки, който се опита да ме спре… да ни спре. Защото ние, нашият човешки вид, се готви да се възкачи.
Стърн потъна в мълчание, подпрял челото си с ръка. Не беше пропуснал да забележи маниакалните нотки в гласа на Клайн. Прокламациите ѝ бяха помпозни до абсурдно ниво. По-късно той сподели какво е минало през съзнанието му в онзи момент: принудена да преодолява преградите на физическия си недъг, Софи Клайн бе фокусирала своя гений върху разрушаването на това, което окачествяваше като бариера пред човечеството, поставена от щама "Андромеда".
И последствията бяха зашеметяващи.
Едва сега генералът си даваше сметка, че ако всичко това е истина, Клайн е създала машина, по-ценна от всичко, съществувало в човешката история. Че постижение с такива невъобразими възможности неминуемо ще наклони световния баланс на силите. Че защитата и експлоатацията на едно такова откритие ще изискват гигантски икономически усилия от целия народ, ще поставят военните мощности на предела и ще породят множество сложни дипломатически ходове и обещания към останалите играчи на световната сцена.
С всичко това Съединените щати, разбира се, разполагаха в излишък. Стърн се замисли над предложението на Клайн.
Клайн се оказа права в предположенията си, че като грижовен баща Стърн ще бъде и грижовен защитник. Но не беше отчела факта, че подобно на множество родители на тийнейджъри генералът бе станал специалист по непрестанното получаване и обмисляне на налудничави искания – и на тяхното отхвърляне впоследствие.
– Клайн, ти изложи на риск цялото човечество. Твоят асансьор е построен от нещо, което не разбираме напълно. Той би могъл с лекота да унищожи всичко живо на планетата. Искам да се съсредоточиш върху това как да свалиш себе си и твоите колеги от станцията по най-безопасен начин на земята. Искрено се надявам, че ще избегнеш смъртната присъда.
– Живея със смъртна присъда от малка – отвърна Клайн. – Заплахите не ми влияят, но ще отвърна със своя. Вече информирах правителствата на Китай и Русия за това, което току-що ти казах. Те мобилизират значителни военни сили, за да определят на кого принадлежи машината. Не се самозалъгвай, те ще я поискат, когато му дойде времето. Така че ти остава да приемеш предложението ми или да го приемат те.
– Значи патриотичната реч е била само фасада. – Стърн поклати глава. – Нямаш лоялност към никого.
– Генерале, лоялността ми е към цялото човечество. Предлагам ви да творите история заедно с мен. Или ми се махнете от пътя.
Изминаха десет секунди в напрегнато мълчание.
– Разбирам – каза накрая Стърн. – Но подобно решение е над моя ранг, Клайн. Ще се свържа с теб след малко.
– Имате трийсет минути – отвърна хладно Клайн и прекъсна връзката.