– Инфрачервено – нареди Хопър.
Изображението на втория монитор стана черно-бяло, е белезникави пиксели, обозначаващи най-горещите обекти. Обкръжаващата джунгла се разтопи в сивкава маса, наподобяваща буреносни облаци. Самата аномалия беше снежнобяла, толкова ярка, че засенчваше околната картина.
– Горещо е, госпожо. Много горещо – съобщи един от анализаторите. – Погледнете как близката растителност се извива назад.
Хопър кимна и посочи монитора.
– Какви са тези бледи светлинки? Всичките изглеждат с еднаква температура, но изстиват бързо.
Шугърман приближи очилата си до монитора, после заговори бързо с друг анализатор. След това отвърна:
– Госпожо, смятаме, че това са трупове. Около петнайсет на брой. Човешки.
– Няма как да сте сигурен, Шугърман. В тази част на света има доста едри примати.
– Някои от тях държат копия, госпожо.
Хопър помълча за миг, после каза:
– Ясно.
На екрана термалното изображение придоби яркобял оттенък и за момент всичко се скри зад непрогледна пелена. Когато контрастът бавно се върна, аномалията изглеждаше променена. Сега избледняващите светлинки изглеждаха по-близо до нея.
– Какво беше това? – попита Хопър.
– Ами… изглежда, че тя расте – отвърна Шугърман. – И нещо ново се подава от центъра на това езеро. Малка шестстранна структура.
Третият монитор премигна с разноцветни петна. В атмосферата над аномалията се появи облак от синкаво и оранжево. Носеше се в източна посока, тласкан от местното течение.
– Наблюдаваме прашен облак – докладва един от анализаторите. – Атмосферата там долу е просмукана от него. Вероятно по някакъв начин е бил изхвърлен от аномалията. Постъпват нови данни…
Полковникът прокара пръст по колонката цифри в строго секретния документ от папката. Жизненоважната информация беше подредена ясно и онагледяващо като в ученически буквар, следвайки изпитаната формула – лесно и простичко, като за глупаци.
Пръстът ѝ се спря на графата за спектрометричен анализ. Докато произнасяше следващото разпореждане, гласът ѝ неволно трепна:
– Прехвърлете данните за масспектрометрия от дрона.
– Вече са тук, госпожо.
След секунди един от младшите помощници постави на бюрото ѝ разпечатка от масспектрометър.
Хопър отново плъзна пръст по листа. Когато спря и вдигна глава, неувереността в гласа ѝ бе изчезнала.
– Имаме потвърдено съвпадение – каза тя.
– На какво? – попита Шугърман и се извърна към нея. Устните му бяха пребледнели, гласът сух, на ръба на истерията. Зад него и останалите служители в помещението бавно извърнаха изплашени и сериозни лица към Хопър.
– Графиката съвпада почти напълно – отвърна тя – с тази на щама "Андромеда", открит преди петдесет години в Пидмънт, Аризона. Някъде там, в джунглата, има нещо, направено от същия материал. И ако се съди по предавания образ, става все по-голямо. Тези трупове са почти под него.
– Но това не може… – Шугърман спря. – Искате да кажете…
Всички в това помещение знаеха за целта на техния проект. Ала никой от тях не бе вярвал, че щамът може да се появи отново. Дори сега, пред лицето на неоспоримите факти. Освен един човек.
Хопър се изправи и заговори на своя екип, пъхнала папката под мишница.
– Проект "Вечна бдителност" изпълни своята задача. Работата ни тук приключи. Пожелавам ви успех във вашите бъдещи начинания, каквито и да са те.
Полковник Хопър се обърна и тръгна към секретния комуникационен център – който всъщност бе звукоизолиран килер. Анализаторите я изпроводиха с погледи, зяпнали от почуда.
Докато вървеше, тя даде през рамо последната си заповед:
– Предупредете колегите си във военновъздушната база "Питърсън" и предайте събраните данни. Кажете им, че разполагат с по-малко от четири дни – ако се съди по експоненциалния темп на растеж.
– Четири дни? До какво? – попита Шугърман.
– Докато аномалията се разрасне чак до океана.
И с това проект "Вечна бдителност" бе приключен.
ТРЕВОГА
Ранд Л. Стърн вече бе смъртно уморен, а денят едва започваше. Генерал-полковник с многолюдно семейство и блестяща кариера, Стърн бе от онези, чието внимание и намеса се изискваха непрестанно. Що се отнася до него самия, единственото, което очакваше с нетърпение, бе петнайсетминутна почивка за обяд – без да бъде прекъсван.