– Генерале? – заговори Стоун. – Трябва да ви задам един важен въпрос. Има ли сведения за нова мутация на МКС? Нещо странно там горе?
Последва трийсетсекундна пауза.
– Какво знаете, Стоун? – дойде отговорът.
– Само предполагам, сър. Но ако съм прав… би трябвало да виждате нов вид масово превръщане. С епицентър лабораторния модул на "Горски пожар". И извън контрола на Клайн.
– Откъде знаете…
– Да или не, генерале? – прекъсна го Стоун.
– Да – отвърна Стърн с уморен глас. – Не беше лесно да узнаем, след като МКС е на двайсет и пет хиляди мили височина. Но от камерите за наблюдение се вижда нещо като… инфекция, разпространяваща се по външната повърхност на модула "Горски пожар". Преди час започна да поглъща и част от прилежащия модул "Леонардо". Материалът ѝ е различен. Тъмновиолетови нишки, почти органични на вид.
Стоун подаде телефона на Ведала и каза:
– Трябва да се качим горе.
– Какви ги говориш, дявол го взел? – попита тя. – Дори и да е възможно, защо?
– Имам една теория. Първата еволюция на "Андромеда" е започнала при допир с живота на тази планета. Вариантът ЩА-2 се е пригодил да се храни с полимери и така е напуснал пределите на подземната лаборатория "Горски пожар". Оттогава се рее в горните слоеве на атмосферата в очакване на ново стъпало на еволюцията. И сега Клайн я е предизвикала.
– Как?
– Новата зараза… това е поредният отговор на стимулиране.
– Искаш да кажеш, че "Андромеда" реагира на това, че е подложена на обратно инженерство?
– Именно.
– И какво те кара да си толкова сигурен?
– Защото беше твърде лесно – отвърна Стоун. – "Андромеда" е най-напредналата технология, с която сме се сблъсквали. Тя е древна, пратена тук от звездите. Клайн може да е гениален учен, но не вярвам, че микроорганизмът би допуснал да бъде анализиран и разчетен, освен ако сам не позволи.
– Разбирам. И в какво според теб се превръща сега?
– Няма значение, Ниди. Щамът се самовъзпроизвежда, а ние няма как да го спрем. Не зная в какво, нито бих искал някога да разбера.
Екранчето на телефона запулсира и Стърн заговори отново:
– Знаете ли какво е това? Как може да спрем разпространението?
– В каквото и да се преобразява – каза Стоун на Ведала, – то вече поглъща Международната космическа станция. Ако не се качим горе и не намерим начин да го спрем, то ще се спусне по въжето и ще зарази цялата планета.
Ведала се замисли, после каза:
– Има и друго решение. Военните могат да прекъснат въжето. Да го ударят с ракета.
Стоун поклати глава.
– Дори и да ги убедим да опитат, няма да се получи. МКС лети със скорост далеч под втора космическа, а над нас има хиляди мили въже. Ако прекъснем връзката тук долу, с тежестта си останалата част от въжето просто ще придърпа станцията в горните слоеве, където тя ще изгори.
– И ще разпръсне пламтящи материали от "Андромеда" из цялата планета – довърши Ведала.
– Прережем ли въжето, заразата се сипе върху нас. Ако чакаме, тя ще слезе по него. Както казах, трябва да се качим горе. Щом Клайн е успяла в създаването на подобна материя, може би ние ще я накараме да намери противодействие.
– Или аз мога да го направя вместо нея, като използвам нейните инструменти – каза Ведала.
Стоун кимна.
– Няма друг избор.
Известно време Ведала дъвка замислено долната си устна. Пое си пое бавно дъх и погледна към кулата. Накрая заговори в сателитния телефон:
– Генерале. Искам да ме изслушате много внимателно.
ПОДГОТОВКА ЗА МИСИЯТА
Стоун се чувстваше изпълнен със сили, но същевременно и странно объркан. Лъскавата стоманена платформа лежеше мълчаливо в гнездото си като картина от оживял научнофантастичен филм. Техническото предизвикателство бе как да включат и управляват тази безпрецедентна по рода си машина.
Що се отнася до личното предизвикателство, то бе да събере достатъчно кураж, за да се качи горе.
– Командното табло функционира – каза Ведала. – Доколкото можах, постарах се да прекъсна дистанционното управление на Клайн. За момента обаче МКС е съвсем малко отвъд геостационарна орбита, което неутрализира тежестта на въжето. Представи си го като детска люлка, с ос на геостационарната орбита. От едната страна е тежестта на въжето, а МКС от другата. МКС е много по-тежка и затова може да стои близо до оста. Но докато не се отдалечи, още няма да има достатъчно подемна сила. За момента космическият асансьор не функционира в пълния си капацитет.