Платформата достигна скорост петстотин мили в час – почти пълзене, сравнено с осемнайсетте хиляди мили в час, необходими за изстрелване на ракети от земната повърхност. Издигането протичаше гладко и равномерно и с подобни темпове до минути щяха да излязат на ниска околоземна орбита.
Ведала и Стоун преживяваха нещо непознато досега на човечеството. Летяха със свръхново транспортно устройство по време на неговото първо изпитание – постижение, сравнимо само с първия полет. Те бяха живо доказателство, че научната фантастика може да се превръща в наука – че когато мечтаеш за нещо, независимо колко невероятно изглежда то, това е първата стъпка към неговото превръщане в реалност.
– Как си? – попита Ведала. Гласът ѝ отекна в шлема на Стоун, едва доловим над свистенето на вятъра и боботенето на електрическите мотори.
Стоун само успя да вдигне палец.
Автоматизираната животоподдържаща система се включи веднага щом засече промени във външната среда. Задейства се термалната регулация, батерии подгряваха стичащата се по тръбичките течност. В костюмите се подаваше кислород, а отделеният въглероден двуокис се изхвърляше своевременно и това осигуряваше подходяща атмосфера сред разреждащия се въздух. Отвън шлемовете бяха осветени от фосфоресциращи панели.
Стоун погледна Ведала и видя как светлините на шлема ѝ трепкат и се губят в гъстата мъгла на облака, през който минаваха.
Веднага щом излязоха над облака Стоун установи, че само за броени секунди са преминали от небостъргачния поглед на аномалията към изгледа на Амазонка от най-високата планина и накрая пред тях се разпростря Бразилия, както изглеждаше от самолет – макар че двамата висяха на тънка нишка.
Под краката им се простираше безкрайната джунгла на Амазонка, забулена в редки облаци и обляна от златиста слънчева светлина. Нямаше го вече клаустрофобичното усещане от притискащата ги джунгла. Доскоро необятната и страховита дъждовна гора сега се бе превърнала в крехка зеленина, която бързо се губеше под тях.
За минута и двайсет секунди от началото на пътуването платформата бе достигнала височина от близо тринайсет километра. Учените вече едва различаваха краката си през струйките кондензирана влага и облачните повлекла. Останаха в това сивкаво чистилище само секунди, ала те им се сториха като часове.
А след това блянът изригна в хаос.
В облачната далечина изникна черен силует, който се приближаваше бързо.
– Какво е… – едва успя да извика Стоун, преди гласът му да бъде заглушен. Един руски СУ-57 профуча съвсем близо до лентата – на не повече от трийсетина метра. Последва го почти веднага американски Ф/А-18 "Супър Хорнет". Двата свръхзвукови изтребителя, всеки летящ със скорост от няколко хиляди мили в час, образуваха двойна ударна вълна, която накара лентата да затрепти разгневено.
За частица от секундата Стоун зърна ярък отблясък върху визьора на пилота, който бе вдигнал глава и ги гледаше втрещено.
Ведала и Стоун се вкопчиха в ръба на платформата; усещаха как въжетата, с които се бяха пристегнали, се напрягат докрай. Обгърнати в заслепяваща светлина, с фучащи наоколо бойни изтребители, не им оставаше нищо, освен да се притиснат един към друг.
След десет секунди платформата се озова над пухкавите облаци.
На легендарна снимка, направена с максимално увеличение от бразилски разузнавателен самолет, летящ в горната зона на оперативния си обсег, могат да се разгледат двамата учени в последната минута от тяхното изкачване в атмосферата – две малки точки, пратеници на човечеството, седнали един до друг на тясната летяща нагоре метална платформа, прикачена към лента от сребриста светлина на призрачния фон на белите облаци.
Под тях няколко самолета продължаваха да изпълняват сложни маневри, докато пилотите им очакваха нареждания. Между различните нации вече се бе развихрила буйна дипломатическа надпревара. Според всички признаци светът бе на ръба на война. И над тази вряща вълна от струваща милиарди долари военна железария се издигаше тънката линия на сплетената от безброй нишки лента. Това въже към звездите, появило се едва преди пет дни, можеше да стане най-важното съоръжение в досегашната човешка история – по-ценно дори от пирамидите, средновековните замъци и небостъргачите взети заедно.