– Новата еволюция е вече налице и се разпространява.
ПРОЦЕДУРА ЗА СКАЧВАНЕ
Платформата достигна края на въжето в 17:02:42 КУВ и забави до безшумен стоп под търбуха на разгънатата Международна космическа станция.
Известно време Стоун и Ведала останаха седнали на тясната платформа. Стъпалата им изтръпнаха, когато постоянната вибрация на мотора внезапно спря и на металния мостик се възцари покой. Несръчно поради херметизираните скафандри те почнаха да откачват въжетата със специалните космически карабини. В абсолютната тишина дишането им кънтеше в шлемовете.
Привързаните здраво в продължение на няколко часа учени бяха изненадани от лекотата, с която телата им се отделиха от платформата. В рамките на едно кратко пътуване се бяха озовали в пълна безтегловност. През първите минути от изкачването им ги беше измъчвал страх от височината, но сега, когато Земята бе само малка сфера далече под тях, страхът от падане бе заменен от опасенията да не отплават надалеч в безкрайната нощ.
– Трябва да влезем вътре – заяви Ведала. – Кислородът и отоплителната система няма да издържат вечно.
Стоун усети, че подметките му се опират леко в металната решетка, и си даде сметка, че не е напълно лишен от тежест. МКС се издигаше, генерирайки леко ускорение, което симулираше гравитация. Отделянето от платформата бе наистина рисковано. Една погрешна стъпка и го очакваше полет в безкрайността – и бавна смърт от задушаване.
Погледна Ведала и видя, че тя разглежда импровизирания док. Лицето ѝ бе озарено в призрачната светлина на външните светлинни панели. Погледът ѝ се плъзна към останките на лабораторията "Горски пожар", увиснала над тях.
– Не виждам Робонавта – каза Стоун.
– Лабораторният модул е заразен напълно – отвърна Ведала по радиото. – Вероятно роботът е бил погълнат от органичната маса. Със сигурност не можем да влезе оттам.
– Тогава как ще влезем?
– Не зная – отвърна Ведала. – Но мисля, че познавам един човек, който може да знае.
Пресегна се и тупна Стоун със свити пръсти по гърдите. Той я погледна объркано. После видя, че върху свитата ѝ ръка трепка ярката точица на лазер.
На десет метра от тях лицето на Джин Хаманака едва се различаваше зад малкия илюминатор на руския модул МИМ1, прикачен за "Заря". Въпреки всичко тя се усмихваше със смесица от радост и облекчение. Изглежда, като бе видяла начина, по който се бяха озовали на станцията, си бе дала сметка, че новопристигналите едва ли са съюзници на Клайн. Джин се прицели внимателно и премести зелената точка нагоре, към блестящия сребрист цилиндър.
Шлюзът на модул "Куест".
Монтиран към дока на възел "Юнити", шлюзът се намираше точно над тях и бе ориентиран паралелно на земната повърхност. Късият цилиндър беше осветен от едната страна, където се намираше шлюзът за влизане и излизане на американските астронавти.
– Бинго – възкликна Ведала и вдигна палец към Стоун.
– Зад теб съм – отвърна той и Ведала започна да се притегля нагоре по платформата. От ръка на ръка двамата си проправиха бавно път до страничната част на цилиндъра, като внимаваха да не докосват лентата. До върха, където бяха ролките. По-нагоре пътят бе блокиран от заразения модул "Горски пожар".
Но модулът "Леонардо" бе само на един скок разстояние, монтиран вертикално спрямо възела "Юнити", близо до централната част на станцията. Скок, който биха могли да избегнат, ако не се бояха да докосват заразените останки на биолабораторния модул.
– Бавно – предупреди Стоун. – МКС продължава да ускорява. Ако се откъснем, чака ни дълго падане до долу.
Ведала кимна.
– Не забравяй да се привържеш веднага след скока. Представи си го като планинско катерене. Никакви грешки.
Нито един от двамата учени нямаше опит от работа при ниска гравитация, но друг избор нямаха. За щастие, с цел максимално обезопасяване на астронавтите, външните повърхности на станцията бяха изобилно снабдени с перила. А карабините бяха специално пригодени за скачване с тези перила по време на извънкорабна дейност.
– Започваме – каза Ведала и се напрегна за скок.
С леко оттласкване тя се прехвърли през малката цепнатина открит космос. Главата ѝ мина съвсем близо до долната повърхност на модула "Горски пожар". Ведала се завъртя, за да се улови, и този път ръкавицата ѝ доближи заразения участък.