– Внимавай! – извика Стоун в предавателя.
Тялото на Ведала описа къса дъга, преди да се блъсне в модула "Леонардо". Тя плъзна ръкавици по гладката повърхност и се изхлузи безпомощно надолу. Най-сетне успя да спре падането си, като се улови за една външна антена. В шлема се чу пресекливото ѝ дишане, преди да се обърне и да помаха на Стоун.
– Лесна работа – рече задъхано.
Стоун пропълзя до ръба на платформата, като внимаваше да не докосва надвисналия отгоре модул "Горски пожар". Когато скочи, имаше чувството, че усеща физически заразата, излъчвана от засегнатата повърхност.
Скочи малко над Ведала и задраска по модула с пръсти. Пресегна се и улови едно от близките перила, прикачено за снежнобялата, облицована със специална тъкан ферма. Алуминиевата инфраструктура бе предназначена да изпълнява ролята на космическа пътека и по тази причина бе покрита с множество перила и ръкохватки с различна форма и наклон. Уловили се здраво, Стоун и Ведала спряха да си поемат дъх.
Но знаеха, че това не може да продължава до безкрайност.
Ведала първа забеляза яркия блясък от роботизираната ръка "Канадарм 2" точно над рамото на Стоун: завърташе се към тях като отсечено дърво. Монтирана върху основната подпорна конструкция и снабдена със седем ставни съчленения, петнайсетметровата манипулаторна ръка се бе раздвижила внезапно и безшумно. Без да произнесе нито дума, Ведала се пресегна и дръпна с всички сили Стоун. Почти в същия миг металната ръка се стовари върху мястото, където бе стоял Стоун. Пронизителен писък огласи вътрешността на станцията, докато ръката стържеше по носещата конструкция, оставяйки след себе си разкривен метал.
– Това е Клайн – изпъшка Ведала. – Тя я управлява.
Дългата тромава ръка се оттегли назад, разхвърляйки в космоса парчета метал и боя. Беше в стандартната си конфигурация, с плоска метална плоча на края. Сякаш възстановила се от първия неудачен опит, ръката се пренасочи към Ведала.
Но Стоун падаше към Земята.
Той размаха ръце и пръстите му отново се плъзнаха по гладката повърхност на модула "Леонардо". Антената, която бе спряла полета на Ведала, се огъна под краката му. Стоун се претърколи върху модула, протегна ръка и се улови за счупената антена. Тя се прекърши и остана в ръката му. Тялото му се завъртя и спря – само една тънка жица го държеше към модула, изпъната като полуизваден корен. Задъхан, изплашен, Стоун вдигна поглед към Ведала.
– Ниди – успя да каже. – Бягай!
Ведала се хвърли настрани точно когато нагънатата роботизирана ръка се стрелна към нея. След като вече се бе разправила със Стоун, беше време да откъсне и Ведала от носещата конструкция.
Ръката удари Ведала в гърдите. Тя почувства болезнено остъргване в ребрата, но успя да се улови за манипулаторната ръка, която я повлече към фермата.
През облак от отломки и парчета Стоун успя да види, че Ведала се тресе като парцалена кукла. Той се притегли сантиметър по сантиметър, като внимаваше да не скъса жицата. Най-сетне успя да се улови за долния ръб на модула "Леонардо". Сега вече, разполагащ с известна опора, можеше да се изкатери. Цялата станция се разтресе, когато дългата бяла ръка се замята напред-назад, опитвайки се да се освободи от дребната човешка фигура.
– Ниди, дръж се здраво. Идвам да ти помогна.
Стоун стигна горния край на модула и се хвана за перилата. Спря и се опита да се овладее, обмисляйки какво да предприеме. Светлинните панели на шлема му озаряваха района, но той не виждаше нищо подходящо. Като специалист по роботика знаеше, че Клайн разполага с абсолютно господство над почти напълно автоматизираната МКС. И че може да командва почти всяка подсистема.
Но Стоун не бе взел предвид роботизираната ръка – възможност, която нито за миг не му бе хрумнала. Този мощен кран имаше предназначението да участва при монтажа на модулите, когато бъдат транспортирани до станцията. Клайн, разбира се, беше изключила предпазния режим. Управлението на подобно голямо устройство по правило бе бавен процес, изискващ деликатен контрол и удобна позиция…
Стоун изведнъж си спомни, че самата ръка не е снабдена със сензори за допир.
Механизмът можеше да бъде управляван само визуално, което изискваше наличието на камери. Но той не виждаше никакви камери по протежение на ръката.
– Джеймс! – извика Ведала и в гласа ѝ прозвуча отчаяние.
Ръката бе спряла да се тресе. Сега набираше скорост право към заразения модул "Горски пожар". Щом не можеше да се отърве от Ведала, Клайн възнамеряваше да я смаже в пулсиращата зараза, която се беше разпълзяла върху модулната повърхност.