Стоун бързо се огледа и видя това, което търсеше.
Понесе се трескаво над фермата право към златистия квадрат на слънчевия панел. Сграбчи го несръчно с дебелите си ръкавици. Гъвкавият материал се огъна и разтроши и наоколо се завъртяха в бавен танц черни стъклени парчета. Стоун се постара да се задържи, докато овладее инерцията.
След това запълзя по носещата конструкция, без да спира, докато не зърна черното око на сфероидната камера.
Под него Ведала отчаяно се опитваше да се освободи от ръката. Манипулаторната ръка пълзеше с равномерно ускорение през вакуума, оставяйки ѝ два избора – да се задуши при свободно падане или да бъде изядена жива от микроорганизмите.
Стоун се пресегна с две ръце, сграбчи камерата и я изтръгна от стойката.
Последното, което Клайн успя да види на своя екран, бе лицевото стъкло на Стоун. След това образът угасна, докато камерата се удряше в корпуса на станцията като риба в скала.
Стоун не откри повече камери наблизо. Ръката под него забави объркано ход, но Ведала продължаваше да виси на нея.
– Мисля, че сега е сляпа – докладва Стоун по радиото. – Трябва да се пуснеш.
– Прието.
Очертана като ярък силует на фона на планетата, дребната фигура на Ведала се отдели от манипулаторната ръка. Стоун затаи дъх, когато тялото ѝ се завъртя лениво в космоса. Тя изпълни отделянето блестящо, макар и малко бавно, и пое по флегматична траектория към тъмния цилиндър на товарния модул "Прогрес". Тесният руски модул бе монтиран вертикално в задния край на станцията и от него, подобно на криле на конска муха, се разгъваха два слънчеви панела. Двигателите му продължаваха да изпускат облаци газ, изтикващи МКС нагоре.
Ведала се сблъска с "Прогрес" и пръстите ѝ застъргаха по черната повърхност. Ослепялата ръка завърши описваната дъга, удари се в модула "Горски пожар" и потъна беззвучно в заразената повърхност, пращайки сътресения из цялата станция. Ведала извика и се улови за стойките на слънчевите панели. Увиснала на една ръка под "Прогрес", тя зарита с крака, когато поредният изблик на газ едва не я изхвърли настрани.
– Нагоре, Ниди. Ще се срещнем при шлюза – подкани я Стоун. – Можеш да се справиш.
Ведала се изопна, вкопчи пръсти в рамката на илюминатора, с лекота изтегли тялото си нагоре в ниската гравитация и бавно и предпазливо се изкатери до модула.
Роботизираната ръка продължаваше да се размахва напред-назад в сляпа ярост. Сега вече Клайн ги търсеше пипнешком.
Но този път ръстът на Ведала ѝ бе от полза. Тя се стараеше да остане приведена, докато пълзеше по основната конструкция, и така стигна до Стоун при шлюза – извън обсега на лишения от зрение въртящ се кран под нея.
Стоун протегна ръка и я придърпа. Наклони се напред и лицевите им стъкла се допряха. От толкова близо двамата различаваха съвсем ясно лицата си. Бяха изтощени, задъхани и със зачервени бузи от свръхвъзбуда.
– Добра работа, доктор Ведала – каза Стоун.
– Благодаря ви, доктор Стоун – отвърна тя. – Жалко, че още не сме започнали.
Обърна се към шлюза и огледа пулта, преди да задейства декомпресионната помпа. Стоун продължаваше да оглежда района за нови опасности. Беше се научил по трудния начин, че Клайн може да е едновременно изобретателна и интелигентна.
Със съвместни усилия двамата успяха да отворят люка и зад него се показа тясната вътрешност на шлюза.
Във възбудата си двамата учени пропуснаха да забележат, че шлюзът е изпразнен от безбройните дреболии, които държаха в него, когато не се използваше. Ако го бяха направили, щяха да си дадат сметка, че шлюзът е бил използван от някого, и то съвсем скоро.
ТЕОРИЯТА НА СТОУН
Двамата учени изчакаха разхерметизацията, отвориха шлюзовия люк и се озоваха в "Юнити" – американския модул, служещ като централен коридор. Посрещна ги мъждива вътрешност, едва озарена от няколко премигващи аварийни лампи.
След намесата на Клайн разположението на МКС бе значително опростено.
Задният люк, водещ към "Звезда" и останалата част от руския отсек на станцията, бе залостен със солидна метална тръба. През стелещия се дим двамата едва успяха да различат обгорен метал и разтопена пластмаса. Под тях люкът към "Леонардо" също бе здраво затворен – но неповреден.
– Имало е пожар – каза Стоун.
– Но вече е изгасен. Или нищо не е останало да гори.