Ивайло Иванов
Еволюцията
На Итало Калвино
Общоприето е, че съвременният човек и днешните маймуни имат общи прадеди. Категорично е доказано, че еволюцията на човека е започнала преди около приблизително 40 милиона години, когато се е появил най-древният вид маймуна, известен на науката — парапитекът. Всички днешни маймуни, включително и човекът, са негови потомци.
— Да, това е самата истина — поклати глава старият Ofщfq и се почеса между плешките — но кой тогава ти разбираше значението на такива усукани термини? Еволюция, произход на видовете, естествен отбор… Дрън — дрън. Като си помисля — тогава единствената ни грижа беше да стоим по-далеч от саблезъбите тигри и да я караме на банани.
Всъщност цялата неразбория с термините започна някъде през долния олигоцен, когато на правуйчо Parapitecus му щукна да става моден дизайнер. Преди да успеем да го озаптим, той вече бе започнал да доразвива някакъв позарбавен, упадъчен стил в модата, наречен кой знае защо „примат“. Изненадващо за всички, за не повече от три милиона години той успя да се издигне до световния подиум. Отначало го възприемаха с насмешка, след това — с недоумение, после започнаха да го боготворят… И изведнъж настана такава лудница за запазената му марка, че започнах да се чудя дали и аз да не се отбия в някой от бутиците му по дърветата. Как няма — приматизацията придоби такива размери, че няколко милиона години сякаш бе невъзможно да се мисли за друго. Истински ужас — представете си: срещат се двама приятели от детинство, а обичайният им разговор звучи горе-долу така:
— Знаеш ли, аз вече съм примат?…
— О-хо! Издигаш ми се в очите!
Постепено стана нормално да срещаш примати по улиците.
Когато обаче станахме милиони и дърветата започнаха едва да ни побират, помня че на някои от по-младите видове им хрумна да се състави Прапарламент. Всяка общност щеше да излъчи по един представител, който да се яви при Стария баобаб в центъра на Праконго и от името на избирателите си да участва в разискването на въпроса какво да правим по-нататък — да делим дърветата ли, по земята ли да тръгваме — какво? Като си помислиш — чудесна идея, но пропадна — не всички от нас имаха подобни жилищни проблеми, главно онези от Южна Праамерика, която тогава бе едно цяло с Праафрика. Разбира се, не бяха сами — част от праазиатците бяха с тях. Всички те намериха идеята за тъпа и естествено — бяха против. При това — толкова против, че ден преди първото заседание на Прапарламента, няколкото стотин техни представители, водени от правуйчо Parapitecus, отидоха по голяма нужда около баобаба и не се явиха на откриването. Какво да го правиш — макар и най-възрастен, той си оставаше само един закоравял праконсерватор, който не виждаше, че вече не е достатъчно просто да си примат. Като всеки моден ас, той сигурно си мислеше, че светът свършва с него.
Откриването така и не се състоя — вонята бе толкова нетърпима, че се наложи да си стиснем носовете. За това и нашите противници ни лепнаха прякора „тесноноси“. Глупаво, ако питате мен, но той така си и остана.
После „тесноносите“ решихме да си направим свой собствен Прапарламент, без да питаме онези дебелоносковци. Насрочихме изборите за средата на миоцена и зачакахме. Най-неочаквано рижата пралеля Paleosimia обаче реши, че прапарламентаризмът е празна работа. Каза, че заминава за Индонезия, където щяла се захване с бизнес. Според нея, трябвали й само малък кредит, голям хъс и не повече от тридесетина милиона години.
Най-сетне звънна прапарламентарната камбанка. Депутатите се събраха на една широка поляна някъде в джунглата на Прагвинея за да решават неотложните проблеми на маймунската раса. То бяха поздравления, речи, сълзи в очите… Някой дори спомена за Праконституция, но за щастие или не — повечето от присъстващите бяха настроени противоконституционно. И като се почна една…
Докато онези се пощеха, умуваха, караха се и сдобряваха, аз и още няколкостотин кибици ги гледахме от клоните на близките дървета. Право да си кажа, нищо не разбирах от цялата тази дандания, но гледах с интерес. „Както и да се заяждат — казах си — все накрая нещо ще измислят“.
Но къде ти — ония заседаваха почти десет милиона години. Мисля, че на всеки би му писнало да ги гледа толкова време. Накрая реших, че каквото и да измъдрят, все ще науча — нали ще се отнася и до мен.
Точно когато мислех да се поразкарам, видях Бri2+м3. Всъщност, бях я виждал и по-рано, но тъй като съм си стеснителен, никога не бях се опитвал да я заговоря. Нали знаете — когато си млад, някои комплекси понякога ти пречат да установяваш контакт с хубави момичета. Затова казах само: