Ще те чакам, скъпа Бri2+м3! На всеки завой на еволюцията. На всеки кръстопът на времето.
Зная, че ще дойдеш. Някой ден… Само мен няма никога да изгубиш.
Какво от това, че не съм от твоя свят, скъпа Бri2+м3? Какво, че всичко, което имам е едно сърце? И една зелена джунгла, безкрайна като надеждата. Ти някога тръгна от тук, скъпа Бri2+м3, но аз съм сигурен, че ще се върнеш. Защото само тук беше щастлива. Защото само аз те обичам.
Кой знае, може би някой ден отново ще имаме опашки?