— Виждали ли сте ги и друг път? Жената поклати глава.
— Съжалявам, но не мога да ви помогна с нищо повече.
— Признателен съм ви за съдействието, госпожице Уитакър.
— Винаги на ваше разположение — отвърна тя, след което станах и си тръгнах.
Госпожа Хигарти в банката на оня дребосък, шотландеца, също имаше какво да добави. Спомни си, че един от преводите е бил направен от мъж с вид на азиатец в дочени дрехи, той също дал пет банкноти от сто долара и бележка да бъдат преведени на Върна Хикс. Само кимнал, когато жената му подала квитанцията. И той носел адресиран плик, в който сложил документа, после си тръгнал. През прозореца до гишето Хигарти го видяла да влиза в пощата. Реших, че е време да се отправя към Хълма.
Заобиколих парка откъм север, като се надявах пазачът при входа на Хълма да е в обедна почивка. Къде такъв късмет! Мярнах през прозорчето на будката силуета му. Нямаше как да се промъкна незабелязано покрай него, затова завих наляво, към пресечка с много дървета отстрани и се обърнах да видя дали ме следят. Наоколо беше безлюдно. Тръгнах по улица с много завои, докато излязох в началото на Панорамния път. Спрях и стоях цели пет минути, опитвайки се да залича от съзнанието си онова пътуване по стръмното изровено шосе. После слязох, махнах преградата, навлязох в пътя и пак върнах бариерата на мястото й.
Запъплих на първа по тясното платно. Изпод задните гуми се разхвърчаха камъчета и пръст. Не поглеждах нито надясно, към красивата гледка, нито наляво, към отвесната стена само на три педи от мен — бях заковал очи в това жалко подобие на път. Докато взимах бавно един от завоите, видях на два-три метра пред себе си място, където пътят отстрани беше изровен и зееше яма. Спрях и я загледах с надеждата да стане чудо и тя да се махне. Реших все пак да опитам. Пък и нямаше как да се върна.
Бях на половин метър от трапа отстрани на пътя, дръпнах ръчната спирачка и се надвесих през прозореца — тук шосето беше е трийсетина сантиметра по-тясно. И да карах плътно до скалата, от бездната пак щяха да ме делят някакви си две педи. Освободих спирачката и запъплих към ямата. Докато минавах почти до нея, усетих как колата се разтресе. Тъкмо излязох от другата страна, и автомобилът се разклати. Устата ми пресъхна. На гърлото ми заседна буца. Завъртях волана и натиснах газта.
Шевролетът рипна напред. Още едно парче от пътя се отрони и политна към океана. Колата обърса със скърцане скалите от другата страна. Криво-ляво я овладях и намалих скоростта, докато не запъплих като костенурка. По лицето ми на вадички се стичаше пот. Поотпуснах педала за газта и продължих нататък. Под гумите пак се разлетя чакъл. Изкачих се на билото без повече произшествия.
Махнах бариерата, прекарах колата от другата страна и пак сложих преградата. Пушеше ми се ужасно — не се траеше. Продължих нататък по пътя, докато не видях портата на имение „Приказна гледка“, тогава вече спрях и си свих цигара. Сърцето ми продължаваше да бумти като обезумяло. Преброих възможно най-бавно до двайсет, докато пулсът ми се поуспокои. Допуших цигарата, свих втора и когато при вършвах и нея, пред портата спря камионетка с хранителни продукти. Шофьорът слезе и отвори едното крило, за да влезе. Остави го отворено, а аз само това и чаках — шмугнах се след него, подкарах по дългата алея и спрях на паркинга южно от голямата къща.
Огледах колата. Отстрани бонбончето на Луи бе издрано, трябваше да се изчуква, плачеше и за нова боя.
Вятърът, духащ откъм морето, нагьваше високия жив плет покрай алеята откъм страната на урвата. Приближих се до къщата. Откъм южната страна имаше втори жив плет, скрил страничната врата.
Никой не ме застреля, затова отидох при входа и натиснах звънеца. Някъде отвътре чух камбанки с първите тактове на нашумяло парче. Почаках и пак позвъних.
Дръпнах се от вратата и огледах къщата. Не се чуваха никакви звуци, които да издават живот. Имението приличаше на заспала котка. После тишината бе нарушена от момичешки смях, долетял откъм северната страна на къщата. Направляван от смеха, свърнах зад ъгъла. Откъм север имаше лехи с рози, моравата бе безупречно подравнена, тук — там растяха палми, които хвърляха дебела сянка. Зад къщата, в началото на ниската тераса имаше плувен басейн с олимпийски размери, масички с чадъри във весели цветове и шезлонги с брезент на ивици.