— Пък аз си мислех, че при тия петдесет бона, дето взимате, не обръщате внимание на такива подробности.
— Това тук, Банън, не ви е Стюбънвил в щата Охайо, ние държим на обноските — сопна се Делайла, сигурна, че знам как Стюбънвил се слави като световна столица на проституцията.
Погледнах перото върху шапката на жената, стигащо чак до рамото й.
— Няма да се учудя и ако спите с тая шапка — отбелязах аз. — Спя гола. А вие?
— По долнище на копринена пижама.
— Не ми приличате на човек, който спи с пижама.
— Живея сам. Твърде рядко имам компания и се обличам така, че да ми е удобно.
— Значи не полагате усилия — отбеляза Делайла и се отправи към барчето.
— Усилия за какво?
— Да си намерите компания. „Джон Джеймсън“ става ли?
— И още как! С едно ледче, ако обичате. Тя се засмя, докато пълнеше чашите.
— Какво толкова му е смешното? — попитах аз.
— Това, че сме си лика — прилика — отвърна тя почти през шепот и поклати глава.
Отвори абаносов овлажнител за пури, извади отвътре две пурети и ги стисна между палеца и показалеца. Остана доволна и сряза с ножички върховете им. Запали едната, като я въртеше вещо в пламъка, и ми донесе питието и пурата.
— Кубински са — обясни. — Един приятел ме снабдява. Защо не дадете почивка на краката си?
Потънах в един от големите фотьойли. Все едно седях на облак.
— Пурата е страхотна — рекох аз. — Е, да, повечето пури, които съм пушил, струват по десетаче едната и не са с такъв лъскав етикет.
Делайла запали и своята пура.
— Правите го наистина много изтънчено — похвалих я аз. — Тези номера заедно с къщата ли вървят?
— Усвоила съм, както се изразихте, номерата, от една много обиграна парижанка. Цели три години, още откакто навърших осемнайсет, съм й била ученичка. Схватлива съм. — Тя ме огледа от глава до пети, като познавачка. — Не би трябвало да ви е трудно да си намерите компания. Страхотии очи, красив нос, прекрасна волева брадичка. Хубави прави зъби. Спретнат сте. Няколко часа на слънце няма да ви се отразят зле. И не сте прекалено висок. Това добре. Стряска ме всичко, което стърчи над метър и осемдесет.
— Попресилвате — вас не ви стряска нищо.
— Вие пък откъде знаете?
— Досещам се. И младите дами ли ги подбирате по ръст?
— Колкото до дамите, техният ръст не ме вълнува — отвърна жената и седна на шезлонга. — Някои мъже предпочитат амазонки, други си падат по джуджетата.
— Сериозно? Никога досега не съм виждал жена джудже.
— А искате ли да видите?
— Не ми е по джоба. И едно питие тук ще ме разори.
— Тогава ще опитате безплатно, колкото да добиете представа. Но аз ще гледам.
— С това ли се забавлявате — да гледате?
— Не, просто искам да проверя дали ставате.
— Вече си имам работа — прихнах аз. — Но не тази, която имам предвид. — Аз не се и съмнявам.
— А добър ли сте?
— В кое, в работата ли? — Да, в работата.
— Криво — ляво се справям.
— Броуди твърди, че сте същински питбул. Питбул ли сте?… Как ви е малкото име?
— Сержант.
— Много смешно, няма що — подметна жлъчно тя. — Къде тогава ви е палката?
— Вече не ги използваме, оставят синини — прихнах отново аз. — Казвам се Зийк. И мисля, че Броуди ви е казал да ме посрещнете добре.
— Броуди не ми казва какво да правя. Мен ако питате, сте си изсмукали от пръстите някаква история и сега си въобразявате, че ако разговаряте с достатъчно хора, все някой ще изтърси лъжа, за която да се хванете като удавник за сламка.
— Може и така да се каже. Тя поклати бавно глава.
— Поне си го признавате, Сержант — подметна донейде язвително Делайла.
— Защо не ме наричате Зийк?
— Надали ще се сприятелим чак толкова.
— Виж ти! Пък аз Подочух, че си падате по ченгетата. — Падам си по мъжете.
— И по жлъчните подмятания. — Не се предавате току — така.
— И вас си ви бива, но не чак толкова.
— Сега само загрявам.
— Едва ли ще остана за финала.
— Не думайте!
— Няма да ни отнеме много време. Как си почиват младите дами? — попитах аз възможно най-нехайно. — Сан Пиетро все пак не е „Лидо“.
— Караме ги в Санта Барбара или Лос Анджелис. Случва се и да отскочат до града, за да видят някой филм.
— А как живеят? Изкарват ли добри пари?
— Какво, на викторина ли ще си играем?
— Просто ми е любопитно.
— Джейд, голата богиня с невероятния тен, следва биология в Калифорнийския университет. Работи само през лятото и по празници. Вече е четвърти курс, оценките й от горе до долу са отлични, щом завърши, сигурно ще се задоми. Отговорих ли на въпроса?