— Вие сте нагъл.
— Наричали са ме и с по-страшни имена.
— Не се и съмнявам — Делайла се изправи. — Е, хайде, прибирайте се и вадете съдебните заповеди.
— Мисля, че вече ми казахте достатъчно.
— Не си губете времето. Всяка седмица тук идват петима — шестима много богати мъже, всеки от тях е могъл да даде на някое от момичетата няколко стотачки и да го прати да му свърши мръсната работа. Момичетата не знаят как се казват мъжете.
— Защо тогава се плашите толкова?
— Защото ще се отрази зле на бизнеса ми.
— Същото важи и за едно убийство.
— Допийте си питието и си вървете. Можете да вземете пурата със себе си.
Тя прекоси стаята в отвори вратата.
— До скоро, Делайла — рекох й аз. — Благодаря за питието и за пурата.
Едрият цветнокож мъж ме чакаше с шапката на входната врата.
— Приятен ден, господине — пожела ми той.
— Можеше да бъде в по-приятен.
Върнах се на паркинга. Предположих, че вратата, скрита зад високия жив плет, води към помещение, запазено за местните. Или може би млекарят оставяше там млякото.
26.
Когато в три и вещо влязох в закусвалнята, Скай вече беше завзел голямо сепаре в ъгъла в разлиствате черното си тефтерче. В другия край на заведението Брет Мерил, облечен в памучен панталон от букле и бяла риза със синя вратовръзка, разговаряше с издокаран господни, който не приличаше на човек, посещаващ често закусвалните. Всъщност и Мерил не приличаше на такъв.
— Мъжагата в буклето, дето приказва с по-възрастния тип е окръжният прокурор, Брет Мерил — обясних аз на Скай.
— Бившият окръжен прокурор — поправи ме той. — Вече е пенсионер. Сега ръководи предизборната кампания на Кълан.
— Е, как се справи? — попитах го аз.
— Не зле.
Това звучеше насърчително. Беше усвоил до съвършенство недомлъвките — беше се научил на тях от Мориарити. Отговорите му се свеждаха до „не много“ и „не зле“. И толкоз. „Не зле“ звучеше оптимистично.
— А ти какво направи? — поинтересува се той на свой ред.
— Хапнах сандвич с пържола, обсъдих с Кълан някои родословия, запознах се със семейство Горман, отбелязах някоя и друга червена точка в две — три банки и после посетих публичен дом.
Той поклати глава.
— В полицията съм шест години по-дълго от теб и какво — последните три часа висях в някакъв архив заедно с една симпатична бабка на име Гленда да слушам клюки и да издухвам прахте от стари папки. А ти, негодникът му с негодник, си похапваш пържохки, общуваш си с тузарите и намираш дори време за сутрешен сеанс.
— Какво да се прави, привилегиите на чина.
— Откри ли нещо, докато ядеше и пиеше с богаташите?
— Май вече знам кой е пращал паричните преводи. — Я да видим дали ще налучкам — каза Скай и продължа да разлиства тефтерчето. Той вдигна очи. — Делайла О’Дел.
— И ти май си ходил да душиш по банките. Колегата кимна.
— Най-малко един от преводите е направен от някакъв бачкатор, предполагам нейния градинар — японец. Останалите суми са преведени от сексапилни млади дами, които никой не познава.
Мъжът, с когото Мерил разговаряше, се изправи. Ръкува се с него н си тръгна, без дори да ни погледне.
— Смяташ ли, че именно О’Дел е плащала на Лайла Париш? — попита Скай.
— Не. Смятам, че тя служи само за прикритие. Момичетата и отскачат от време на време до Лос Анджелис, а също до Сан Луис Обиспо и другите градове наоколо. Колко му е да се отбият за пет минути до някоя банка! Намери ли нещо архива?
— Едно — две любопитни неща. Някои може би представляват интерес, други са просто местна история. Например натъкнах се на смъртния акт на някой си Илай Горман младши. Роден е в Масачузетс през хиляда и девететотната година, починал е през септември двайсета. Така поне пише в регистъра. Негови родители са Изабел Хофман а Бен Горман. Оженили са се в Масачузетс. Горман е следвал в Харвардския университет, Изабел го е придружавала. По онова време е била на седемнайсет години. Това го научих от Гленда.
— Момчето е загинало в нощта на касапницата в „Приказна гледка“ — уточних аз. — Паднало е с колата в пропастта над океана. Жената, която видяхме да хвърля цветята, му е майка.
— По едно време бащата на Бен — Илай Горман, е притежавал цялата долина. Нотариалните актове са вписани в регистъра.
— Спечелил я е на покер от О’Дел.
— Не цялата. О’Дел го е хързулнад. Същия ден, когато са играли покер, е продал на Райкър парцелите в тогавашна Еврика.
— И е подпалил война — допълних аз. Скай се позамисли.
— Не, войната вероятно е започнала много преди това — възрази той, — Сещаш ли се за онзи, Толман? Затварял си е очите за греховете в града. След престрелката у Делайла Кълан се е опълчил срещу Райкър.