Броуди беше озадачен от неговото блъфиране.
Когато подът беше висок, Илай преднамерено губеше всеки блъф, който опитваше. Броуди съвсем се обърка. „Това ли е изкуството на блъфирането, за което ми спомена господин Илай — да губиш всяка печеливша ръка!“
В десет и петнайсет Илай поиска почивка.
— Старецът се умори! — провикна се подигравателно О’Дел и се отправи заедно с почти всички сеирджии към барплота.
Илай стана от стола; протегна се, разкърши рамене и врат! Бък Толман преплете пръсти, запука с тях, сетне ги тръсна!
— Как си? — попита той Илай.
— Чудесно.
— Дано оттук нататък извадиш по-голям късмет с картите.
— И досега ми се падаха чудесни ръце — възрази Илай.
— Доколкото мога да преценя, дотук загуби две хилядарки.
— Тепърва ни предстои да играем.
В десет и половина Толман оповести:
— Продължаваме.
О’Дел се върна при стола си. Илай вече седеше на своето място.
— Имате ли нещо против да вдигнем реланса на двайсетачка? — рече той и погледна Толман.
— Господин Горман? — попита шерифът. Илай сви рамене и възкликна:
— Защо да не го направим сто?
Хората, насядали по високите столове отстрани, се разшумяха. Толман се помъчи да не издава изненадата си. О’Дел изхихика.
— Какво те прихваща бе, Горман, толкова ли се умори, че бързаш да се прибереш?
— Това „да“ ли е? — прекъсна го шерифът.
— Да — потвърди другият мъж и метна стотачка, Горман направи същото. Понеже той бе поискал ново тесте, О’Дел имаше право да определи на какво ще играят.
— На покер с право на замяна на картите.
— Така да бъде, покер със замяна на картите — каза шерифът, после раздаде на всеки от двамата по пет карти, обърнати към масата.
О’Дел вдигна своята ръка и разгледа картите. Вяха му се паднали три осмици, една десетка и една шестица от различни бои.
Докато редеше своите карти, Илай наблюдаваше реакцята му. После извърна очи и към ръката си. Имаше три попа, една петица и асо купа.
— Двойният реланс е двеста долара — рече Толман. — Карти?
О’Дел заложи двеста долара и Горман отвърна на мизата.
— Подът е шестстотин. Карти, господа? О’Дел смени две от своите.
„Така значи — помисли си Горман. — И той държи тройка или двойка плюс асо.“ Смени само една от картите си. Задържа поповете и асото с надеждата О’Дел да реши, че има две двойки, каре и дори кульор или кентфлош.
— Пак ли ще загубиш въпреки кентфлоша, който дължиш? — заяде се О’Дел, сетне прихна: — Май никога няма дая научиш тая игра.
Погледна двете си нови карти. И този път не му бе провървяло. Най-доброто, което имаше, беше тройка от осмици. Горман не сваляше поглед от него, дано забележи някакво потрепване, намек за усмивка. О’Дел навлажни устни и отпи от уискито.
— Подът, господин О’Дел, е шестстотин — съобщи Толман. О’Дел си каза: „Сега ми падна в ръчичките. Не можа да се оправи с две двойки, не му е дошла карта за кентфлош роял.“
— Залагам сто — оповести той.
— Подът е седемстотин.
— И аз залагам двеста долара — отвърна Илай.
О’Дел сте стъписа. Известно време той не помръдна. „Горман ме пробва за началната двойка. Сигурно държи две двойки и си въобразява, че дори и аз да имам двойка, пак ще ме бие.“
— Банката е деветстотин долара.
Дотук Горман се бе опитвал прекалено често да блъфира.
— Покажи какво държиш — прикани О’Дел.
Горман сложи картите върху масата и нареди трите попа. О’Дел се изчерви и присви очи, но не каза и дума. Тройката му от осмици беше по-слаба. Той метна ръката.
— Трите попа печелят хиляда долара — оповести Толман. Илай знаеше, че сега О’Дел разполага с шест хиляди и деветстотин долара, самият той имаше шест хиляди и седемстотия. Деляха ги само двеста долара. — Искам ново тесте — съобщи той. Толман отвори ново тесте и размеси картите. — Господин О’Дел отново има право да определя играта — рече той.
О’Дел играеше нагло и не си броеше парите, които лежаха разбъркани на купчина до лакътя му. Залозите вече бяха толкова големи, че който от двамата сбъркаше, това можеще да му струва играта, парите и цялата долина. О’Дел поиска да играят покер със седем карти. Заложиха на реланс по сто долара. — Двойният реланс е двеста долара. Раздавам карти. Толман сложи пред всеки от играчите по две карти обърнати към масата. О’Дел повдигна крайчетата им. Асо пика и вале купа. Горман също надзърна да си види картите, но Броуди така и не успя да разбере какво му се е паднало.
После шерифът им раздаде по една карта така, че да я видят всички. О’Дел: вале пика. Горман: четворка каро.
— Печели валето — оповести Толман.