Кълан замълча и вдигна чашата. Делайла я напълни. Банън погледна през масата към стария воин.
— И сте пазили тайната чак до смъртта на Изабел? Другият мъж кимна.
— Знаехме само ние с Бен, Делайла и стария Илай.
— И още един човек — напомни Банън. — Момичето, с което Илай е бил — Уилма Томпсън.
Милисънт беше смаяна. Делайла — изненадана. Кълан само се усмихна.
— Досетил си се, а, каубой?
— Инак няма логика. Ония, пришълците, са се появили тук не за да искат процент от печалбата. Райкър ги е пратил, понеже е усетил, че Делайла укрива в имението Уилма.
— Тъкмо беше излязъл от местния затвор, тикнаха го вътре да полежи, защото я беше скъсал от бой — поясни Делайла. — А трябваше да го държат зад решетките десет години. Когато Уилма изчезна, Райкър прати онези добичета да я търсят при мен.
Делайла е в жилището си, когато Ноа чука на вратата.
— Дошъл е старият господин Илай — оповестява той. — Долу в колата е. Не може да се качи, в инвалидната количка е.
Делайла и Илай са приятели от години. Не че Илай идва често в имението, затова пък не минава седмица, без да се чуят по телефона и да си поговорят за Еврика, за Райкър, Делайла грабва палтото от норка, залята се с него и слиза долу, Реймънд, шофьорът на Илай, й отваря вратата и тя сяда отзад, а той тръгва да се разхожда из парка.
Илай е взел — дал, дори в сумрака на автомобила си личи, че е преживял тежко престрелката. Оттогава е минала половин година, а той още не може да прежали внука си. Винаги ще скърби за него. Ала очите му проблясват в здрача. Прозорецът е смъкнат малко и през него на кълбета излиза димът от пурата му.
— Нали не ти пречи? — пита той, както винаги кавалер до мозъка на костите.
— Я не ставай за смях — отвръща Делайла и пали цигара.
— Не се доверявам на никого така, както на теб, Дел — подхваща старецът.
В гласа му има нещо, някаква жестокост, каквато тя не е чувала никога. Гняв да, но не и жестокост. Не казва нищо.
— Онова младо момиче, как му беше името? А, да, Уилма. Приютила си го при себе си, нали?
Отпърво Делайла не отговаря. Сетне кима бавно.
— Не е от леките жени, Илай. Върши едно — друго, на заплата е. Така поне е на сигурно място.
— Тя значеше много за малкия Илай, нали? Делайла кима.
— Свястно момиче. Само дето се е забъркало с Райкър. Случват се и тези неща.
— Намислил съм нещо — отсича старецът.
— Какво?
— Да се отърва веднъж завинаги от Райкър. Делайла само кима, пита се какво ли му е хрумнало.
— Наричат го тоя негодник Рибаря, защото убива хора и ги хвърля в морето за храна на рибите. Вероятно не си цапа ръцете, такива като него не го правят никога. Пращат други да им вършат мръсната работа, Делайла продължава да мълчи.
— Ами ако извъртим нещата така, все едно той е убил и Уилма?
— Убил е Уилма ли?
— Казах „все едно“.
Делайла се вторачва в стареца, във връхчето на пурата, проблясващо в мрака.
— Искаш да натопиш Райкър ли? — пита предпазливо.
— Той живее на яхтата. Подочух, че почти не изтрезнявал. Пиел, кажи — речи, всяка вечер…
— Искаш да го натопиш — повтаря тя. Илай излага набързо плана си. Известно време Делайла не помръдва.
— Вроуди няма да се хване, Илай. Брет Мерил също.
— Знам. Трябва ни някой друг, който да го осъществи безпогрешно, така че никой да не се усъмни. Уилма може да изчезне, да отиде където си поиска. Ще й уредя нова шофьорска книжка, нови документи за самоличност, ще я осигуря до края на живота.
Делайла пак мълчи. Минава дълга минута.
— Твърде опасно е.
— Знам, скъпа — казва той с глас на стара хитра лисица.
Човекът, изиграл бащата на Делайла. Възрастта и болестта са съсипали тялото му, но не и пъргавия ум.
— Искаш да го уредя ли?
— Не, само да ми намериш подходящ човек. После вече аз ще говоря с него. Ще знаем само ние тримата. Искам, когато умирам, да знам, че сме се отървали веднъж завинаги от Райкър.
— Нека помисля — отвръща подир малко Делайла. След два дни отива надвечер у Илай. Сядат в библиотеката.
— Познаваш ли Еди Удс? — пита тя.
— Запознах се с него, когато постъпи в полицията. И с приятеля му…
— Дейв Карни. Удс е спасил живота на Вроуди.
— Знам, знам.
— От Бостън е. Изпуснато улично хлапе. След като се демобилизирал от морската пехота, пак оплел нещо конците. Карни бил ченге в Бостън. Двамата с Удс служили заедно в полка на Мерил. Сприятелили се. Карни бил женен, имал две деца. Но страдал от сърце и в полицията в Бостън на бърза ръка го пенсионирали. Имал да храни с мижавата си пенсийка три гърла. Когато Броуди се обадил на Удс и го повикал да стане полицай тук, той довел и Карни. Знаеш си го Вроуди. Верен е до гроб на всички, с които е служил в морската пехота.