— Ей там има нещо като мивка и чиста вода. Иди се поизмий, после ще поговорим. Можеш и да се обръснеш, там са ми бръсначът и ремъкът за точене. А аз през това време ще кажа да донесат кафе.
Марч се върна с нови чорапи и ботуши, които Кълан обу. Когато се върна в импровизирания кабинет на Мерил, на масата вече имаше две тенекиени канчета с кафе. Майорът извади от задния си джоб манерка и капна в канчетата малко бренди, докато Кълан си свиваше втора цигара.
— Според разузнаването германците пак се престрояват и се готвят за поредното нападение — обясни Мерил.
— Каква изненада! — възкликна Кълан. — Кога?
— Призори.
Кълан го погледа, погледа, пък попита:
— Времето какво ще бъде?
— По изгрев слънце се очаква да излезе лек вятър. Ще разсее мъглата, ще бъде ясно и слънчево.
— Най — после.
Ще се наложи, Вроуди, да…
— Да спря предната им линия, докато ти придвижваш ротата — довърши Кълан изречението.
Мерил прихна. Не се беше смял от доста време.
— А вие къде ще бъдете? — попита той.
— На петдесетина метра зад вас. Ротата ще се придвижи на петдесетина метра от позициите ви още преди швабите да са започнали да ни обстрелват. Бас ловя — ще решат, че сме се спотаили в окопите между нашите и техните позиции, и ще започнат да ги обстрелват. Твоите артилеристи са нашата предна линия. Веднага щом се свържеш, нападаме.
— С колко време разполагам?
— С десет минути. Ще успееш ли да ги задържиш десет минути?
„На място, където една минута се равнява на час!“ Той сви рамене.
— Щом трябва, ще ги задържа. — Обърна нахвърляната набързо карта към Мерил. — Разполагам с десет картечни гнезда, разположени по периметъра, с тях имаме кръстосан огън. За предната линия отговаря Макс Брейди. Заръчал съм на сапьорите да сложат мини само в окопите. Пратил съм двамата си най-добри стрелци на пътя, а Ръски Слухаря ще дебне в окоп на петдесетина метра пред нас. Минирали сме всички окопи, майоре. Предупреди момчетата да внимават и да ги заобикалят.
— Класическа засада — усмихна се майорът. — Това се казва работа…
— Дано само мъглата се вдигне — ако виждаме швабите, ще успеем и да ги задържим.
— Значи разполагаш на предната линия с четиринайсет души.
— С мен всъщност са осемнайсет. Имаме и двама радисти, и двама санитари.
— Малко сте.
— При мен са седемнайсетте най-добри бойци в ротата. Останалите са при теб.
Мерил се наведе и се взря в картата.
— Щом двамата ми стрелци и Ръски Слухаря се уверят, че швабите са тръгнали, ще изстрелят сигнални ракети. След това ти пусни някой и друг осветителен снаряд — при повечко късмет ще ги виждаме като на длан.
— Тогава вече те ще нападнат. Кълан кимна.
— И ще изтеглят артилерията надолу по пътя. Тръгнат ли напред с танк, ще го обезвредим с гранати. Ако пък пуснат първо конете със зарядните сандъци, ще застреляме конете и ще обезвредим артилерията.
— Дързък план — отбеляза Мерил. — Но ако проработи, ще ги изтикаме към реката. Тогава вече ще се видят принудени да се предадат.
— Зависим от мъглата.
Майор Мерил бръкна в джоба на куртката си, извади лейтенантски нашивки, сложи ги върху масата и ги приплъзна към Кълан.
— Знаех си, Броуди, че вече си готов за това — рече той. — Ти си най-добрият ми боец. Повишавам те в офицерски чин. Снощи полковник Вауърс даде одобрението си. В ротата не ми останаха офицери.
Кълан гледа дълго нашивките.
Допиха кафето си в мълчание. Чуха как някъде на запад изсвистя снаряд и след миг се взриви. Тенекиените канчета иззвънтяха, от тавана на бункера се посипа пръст.
— Не са ти останали офицери в ротата, защото швабите убиват първо тях. Ще изпълня каквото ми възложиш, но ако не държиш да ме повишаваш, предпочитам да не съм офицер.
— Ти, Броуди, ще оцелееш, сигурен съм. Съзнаваш ли какъв ще бъде животът ти като офицер от морската пехота, когато всичко това приключи?
— Може и да не прескоча трапа и ако дотогава не съм се превърнал в храна за плъховете, щом всичко приключи, мисля пак да се върна към цивилния живот.
— И ще сложиш кръст на петнайсет години от живота си?
— Вече стават шестнайсет. Навремето излъгах за годините си. Струва ми се, че е дошло време да се върна в оная дупка, откъдето съм тръгнал.
— Къде се намира?
— В Калифорния. Градче на име Еврика, на брега на Тихия океан. Там се научих да мразя калта.
— Защо ще се връщаш тогава? — изненада се Мерил.
— Защото там живее най-добрият ми приятел — усмихна се Броуди. — Имам кръщелник, когото изобщо не съм виждал.