Високият пазител на реда изтика Делайла зад себе си и заслиза по стълбите с очи, блеснали под надвисналите клепачи. Един от въоръжените застана насред помещението. Шерифът тръгна решително и спря на две-три педи от него. Останалите трима гангстери се разделиха. Макгърк застана при вратата, другият — при Анди Слоун. Последният се изтъпани отдясно на Толман, при страничната врата. Така покриха целия вестибюл.
— Той каза — подхвана пак тарторът.
— Млъквай — отсече гърлено и непреклонно шерифът. — Не е зле от време на време да си миеш зъбите, дъхът ти смърди на умряла котка.
Кълан наближаваше билото, когато екна изстрел, после втори и имението „Приказна гледка“ се огласи от тътнеща стрелба.
Разбра, че горе на билото на Хълма го очаква нещо ужасно, но не знаеше, че събитията от следващите няколко минути ще преобразят за кой ли път живота му, ще надхвърлят и най-ужасните му кошмари, дори страха от смъртта и ужаса на битките, вече останали в миналото.
Гръмна поредният изстрел и мислите на Броуди се избистриха. Той натисна до дупка газта и взе с шеметна скорост завоя, извел го на алеята към имение „Приказна гледка“. Ехтяха изстрели. Броуди закова пред входа. През вратата залитна въоръжен ранен мъж и закряволичи покрай живия плет. Броуди зърна моравото родилно петно и изскочи като тапа от форда — вратата му служеше за нещо като щит.
— Ей, ти там, Макгърк, хвърли оръжието! — извика колкото му глас държи.
Макгърк, който още лъкатушеше покрай плета, се обърна и стреля, куршумът уцели предното стъкло на автомобила на Броуди и го натроши на парченца, които се разлетяха вътре в купето.
— Предупреждавам само по веднъж — изкрещя Броуди, след което опря ръка върху горния край на вратата, прицели се с бойния пистолет четирийсет и пети калибър и стреля.
Улучи Макгърк точно над лявото око. Тялото му политна във въздуха и се изви на дъга. Той изтърва пищова и се просна върху живия плет, разперил ръце, и повече не помръдна.
Броуди се завтече към входната врата на къщата. Не си направи труда да погледне към Макгърк — знаеше, че е мъртъв. Долепи се до стената, сетне се стрелна светкавично вътре в къщата.
След секунда екна изстрел. После втори. Трети. На кратки промеждутъци. Бум, бум… бум.
Подир миг-два влажната нощ беше раздрана от женски писък, сякаш брадва сече цепеница. Жената продължи да пищи.
Томас Броуди Кълан щеше да чува тези писъци до края на дните си.
Книга втора
БАНЪН
1941 г.
1.
Беше ден като всички останали в Лос Анжелис.
Черна катафалка ролс-ройс със странични прозорци, покрити с нагъната коприна и дантели, превозваща петдесет и две годишна кинозвезда, пука гума и задръства движението по булевард „Сънсет“. Междувременно се струпват сеирджии, съпругата на покойника смъква прозореца на лимузината си и крещи колкото й глас държи:
— Получил инфаркт, моля ви се, докато чукал някаква седемнайсетгодишна пикла.
В Лос Фелис четиригодишно момиченце изчезва сутринта от дома си и надвечер го откриват удавено в басейна в задния двор на съседите.
Двайсет и две годишен безработен мексиканец на име Суарес Байлус убива и ограбва четирийсет и две годишна продавачка в „Плод и зеленчук“ и после ни в клин, ни в ръкав застрелва и кученцето й. Сетне открадва форда и, обаче бензинът му свършва и той си тегли куршума.
В западния край на града четирийсет и една годишен морски пехотинец от запаса, който през 1918 година е загубил в окопите крака си, цял ден се черпи в някаква кръчма и когато накрая си тръгва, се подхлъзва пред предната дясна гума на автобус от градския транспорт. Жената, която стои наблизо, припада и някой й задига дамската чанта.
В Уестуд директорът на киносалон удря жена си, задето му е разсипала вечерята, тя му го връща, като забива отзад в тила му касапски нож с двайсетсантиметрово острие. Мъжът хуква навън и се свлича мъртъв на моравата пред очите на дечурлигата. Полицаите заварват току-що овдовялата съпруга да седи на масата в кухнята, да си пафка цигарата и да чете списание „Лук“. Дори им предлага бира.
В Ла Сиенега четирийсет и шест годишен барман получава инфаркт и издъхва, както приготвя с шейкъра мартини.
В залата за пресконференции към отдел „Убийства“ в централното полицейско управление криминалният репортер на жълт лосанджелиски вестник се тюхка, че нямало за какво да пише.
— Ден като всички останали в отдел „Убийства“ — отбелязва дежурният сержант на име Коплин и в края на смяната затваря тетрадката с повикванията и драсва в долния край на страницата времето и датата: 19 ч, 26 май 1941 година.