Не съобщих нищо повече, не изказах и предположения. Знаех, че Кокалите предпочита сам да си ги прави.
— Дай да видим за какво става въпрос — подкани той. Поведох ги заедно с фотографа към банята и светнах с фенерчето.
— Радиото още е включено в контакта — отбеляза Кокалите. Сетне се обърна към Кинг и рече: — Бушоните сигурно са в кухнята, моето момче. Ако не намериш резервен, сложи монета от един цент. Намира ли ти се?
— Да.
Кинг излезе. Кокалите изключи радиото и метна кабела отстрани на мивката. Подуши въздуха, сетне насочи фенерчето към ваната, прокара бавно лъча по трупа, пресегна се и докосна мъртвата по врата.
— Станало е снощи — обясни той.
След малко лампите светнаха. Съдебният лекар ми върна фенерчето, обиколи банята, като оглеждаше внимателно всеки предмет, и каза на фотографа:
— Снимка от вратата, едър план на полицата, където се е откачила от стената, снимка на цялата вана, две на трупа в цял ръст, снимка в едър план на лицето. А също на табуретката. — Вдигна с показалец и среден пръст чашата и я подуши. — Пиела е джин — отбеляза и върна чашата на мястото и.
— Докато работиш тук, ще отида да поразпитам съседите — рекох му аз и се запътих към къщата отсреща.
Гарет, едро ченге, което винаги говореше много тихо, ме осведоми какво е научил. Според съседите — Лорета и Джими Кларк, Върна Виленски им била най-добрата приятелка.
Предишната вечер се прибрала както обикновено, в пет и половина. Побъбрили си малко, после Виленски решила да си окоси моравата. Щом започнало да се мръква, се прибрала. Сутринта, когато Кларк и мъжът й тръгнали на работа, автомобилът на съседката си бил на алеята, в което нямало нищо необичайно. Но когато се прибрали, колата пак си била там, а половината морава стояла неокосена, затова госпожа Кларк отскочила да провери какво става. Входната врата била отключена, както повечето врати в квартала, но обонянието и я отвело право в банята.
— Добре. Оттук нататък искам да чуя сам за какво става въпрос — и тръгнах към Лорета и Джими.
Лорета Кларк беше слабичка, с момчешка прическа. Сините й очи се бяха зачервили от плач, жената стискаше в ръка дантелена носна кърпичка, сякаш се страхуваше, че тя ще вземе да хвръкне. Джими Кларк беше едър мъж със смъкнати рамене, оредяла коса, увиснало шкембе и очи, изсветлели от възрастта. Говореше главно жена му.
— Откога госпожа Виленски живее тук? — попитах аз, след като изказах съболезнованията си.
— Дойдохме в квартала през двайсет и седма — отвърна Лорета Кларк.
— В деня, когато Линдбърг прелетя над Атлантическия океан — прекъсна я Джими. — Тя ни покани да слушаме заедно радио. Така се запознахме.
— Живееше тук вече от три години — продължи жена му. — Вероятно от двайсет и четвърта.
— Има ли роднини? Деца, родители? Лорета Кларк поклатя глава.
— И двамата нямаха братя и сестри, родителите им бяха починали. Нямаха деца.
— И двамата ли?
— Върна и Франк, мъжът й. Загина преди четири години при пътна злополука. Някакъв камион минал на червено и го прегазил.
— Бил с мотоциклета — допълни Джими.
— Направо не знам какво ще правим без нея. Не стига, че загубихме Франк, ами…
Жената не се доизказа и зарида.
— Дали да не пийнете вода? — предложих аз. Тя се обърна към мъжа си и му рече:
— Ще ми налееш ли малко уиски с газирана вода и лед? — Сетне ме стрелна с поглед. — Нали може? — попита ме, сякаш да пиеш алкохол противоречи на някакво неписано правило на мъртвите.
— Сигурен съм, че Върна няма да има нищо против — отговорих аз, докато Джими излизаше от стаята.
— Не познавах по-щедър човек от нея — продължи Лорета Кларк. — Един-два пъти в седмицата ходехме на кино, все тя купуваше билетите. Имаше страхотен вкус, избираше само най-доброто. Наричаше ме „сестро“, толкова близки си бяхме.
— Къде е живяла, преди да дойде тук?
— В Тексас. Но не говореше за това. Беше свенлива. Не обичаше да се снима. Притесняваше се дори когато и благодаряхме, такава си беше.
— Как са се запознали с мъжа и? — поинтересувах се аз.
— Той държеше автосервиз. Веднъж колата и се повреди и тя я закара да я поправят. Франк я върна с мотоциклета си. Бяхме направо изумени. Върна не беше авантюристка. След като Франк си тръгна, беше като замаяна. Любов от пръв поглед. След половин година се ожениха, бяха много щастливи заедно. Върна лудееше по него, той пък я боготвореше. След злополуката се окопити много трудно, едва след три години дойде на себе си.
Джими се върна с уискито с цвят на киселина от акумулатор и жена му пресуши на един дъх половината.
— Как й беше моминското име?
— Хикс — отговори Джими. — Върна Хикс. Поговорихме още малко, но не научих нищо ново, извиних се и се запътих обратно към банята на Виленски.