Четирима от гангстерите му играеха билярд във фоайето. Родни Гилфойл се бе облегнал на масата и се целеше в една от топките. Беше запретнал ръкавите на осемнайсетгодишната си раирана риза. В ъгъла на устата му се поклащаше цигара. Той плъзна щеката по масата и се изправи. Беше висок към метър и осемдесет и бе слаб, ако не се броят бичият врат и биреното коремче, увиснало над панталона. Рижата му коса приличаше на сплъстено валмо. Гилфойл погледна през стъклото при входа и видя Бен и Броуди.
— Вижте, моля ви се! — възкликна той. — Малкото заливано тузарче и неговото приятелче.
Отиде на верандата, слезе по стълбите на дъсчения тротоар и докато момчетата минаваха покрай него, метна към тях угарката. Тя описа дъга покрай лицето на Броуди и отскочи в рамото на Бен.
— Ей, малкият! — провикна се Гилфойл към Броуди. — Кой е тоя с теб, дето го раздава толкова тежко?
Броуди изобщо не се колеба. Подаде юздата на Бен.
— Дръж коня — рече той на приятеля си, след което преметна крак през седлото и се приземи на дъсчения тротоар току пред рижата мутра.
— Какво искаш? — ухили се Гилфойл, пъхнал палци под тирантите.
Броуди не отвърна нищо. Само го измери от глава до пети — беше си спомнил какво го е учил баща му за уличните сбивания: „Огледай противника. Открий слабите му места. Постарай се да отклониш вниманието му. Удряй пръв. Цели се в носа. Болката е страшна. Противникът ти ще изгуби равновесие. Пусни кръв. Който пръв пусне кръв, той побеждава.“
Гилфойл беше с половин педя по-висок и с десетина килограма по-тежък. Но си беше тъповат, а оттам и тромав. И имаше лоши, развалени зъби.
— Дъхът ти е по-страшен и от самия теб — подметна Броуди. — Надушвам го чак оттук.
Арни Райкър се свъси и се наведе от терасата. Предните крака на стола тупнаха с трясък върху пода.
Усмивката на Гилфойл се изпари. Той изглеждаше озадачен.
Броуди само това и чакаше. Изрита го по пищяла. Бабаитът изквича като ранено псе, олюля се, посегна надолу да се закрепи и точно тогава момчето го фрасна с все сила по носа. Усети как костите се трошат, а хрущялът става на пихтия, по юмрука му се застича топла кръв.
С разкървавен нос Гилфойл заотстъпва назад. Броуди начаса го последва и го удари с лявата, а сетне и с дясната ръка по корема. Вбесен, Гилфойл изръмжа, замахна напосоки с ляв юмрук и халоса Броуди в ъгъла на окото. На момчето му се зави свят, главата му отскочи назад. Но това не го възпря. Броуди пристъпи напред и заби коляно в слабините на Гилфойл, който се свлече на четири крака, после му удари и мощно дясно кроше. Фрасна го по устата така, че чак го заболяха кокалчетата на пръстите, и усети как зъбите на рижия мъж се чупят.
Гилфойл се търкулна настрани по тротоара и падна възнак на разкаляната улица. Държеше се с едната ръка за размазания нос и изпотрошените зъби, а с другата — за слабините. По бузите му се стичаха сълзи.
Стиснал гневно юмруци, Райкър се изправи.
— Ставай! — изкрещя той. — Чуваш ли, ставай, ревльо такъв.
Гилфойл простена, отново се претърколи и се опита да се изправи, но беше зашеметен. Ръката му се хлъзна в калта и той отново се свлече. Изплю парче от зъб и размаза с длан кръвта по лицето си.
— Заемете се с тоя малък пикльо — изръмжа отвратен Райкър към другите три мутри, излезли на верандата да позяпат мелето.
Един от бабаитите се пресегна и взе бейзболна бухалка, и тримата заслизаха по стълбите.
Бен слезе от седлото, завърза конете и забърза към Вроуди. Трите мутри също се отправиха към момчето, което дори не трепна. Оглеждаше ги, докато вървяха към него. Реши да замахне с лява ръка към мъжа в средата и да фрасне с дясната по устата гангстера с бухалката — ако я изтръгнеше, щеше да изравни силите.
Но не му се наложи да го прави.
Върху тях падна огромна сянка — като от облак. Гангстерите вдигнаха очи, Броуди също погледна през рамо и видя Бък Толман, изопнал гръб върху пъстрия си кон — беше с широкопола шапка, русата му къдрава коса падаше по раменете. Лицето му бе изпръхнало, със силен загар, засукани рунтави мустаци и очи, сиви като кремък. Беше облечен в светло кожено яке с ресни по ръкавите. Шерифската значка бе закачена на кобура върху хълбока му. Толман изглеждаше огромен като надвиснала канара.