Влязох вътре. Кабинетът на големия шеф беше ъглов, с размерите на баскетболно игрище. Секретарката говореше по телефона. На открехнатата врата отзад висок мъж с длъгнесто лице, облечен в карирано сако, разговаряше с човек, когото не виждах. Когато влязох, ме погледна и затвори вратата. Върнах се при бюрото на секретарката.
— Какво обичате? — попита ме тя, като тя затули с длан слушалката на телефона.
— Търся господин Горман.
— Тръгна си.
— Виж ти! Още няма дванайсет.
— Днес е сряда — тросна се жената. — И не ви влиза в работата какво прави господин Горман. Той може да си тръгне когато пожелае. Както виждате, разговарям по телефона. Извинявайте.
Идеше ми да се стрелна покрай нея и да избия с ритник вратата, вместо това обаче само кимнах, излязох от сградата, отключих автомобила, свлякох се тежко зад волана и си свих цигара.
Шофьорът на лъскавата лимузина си допуши фаса и го метна в червения кош, пълен с пясък. Минаха пет минути. Десет. После задният вход се отвори. Шофьорът изприпка чевръсто при лимузината и отвори вратата, та да се качи същият снажен мъж с лице на сокол, когото бях мернал в банката. Беше висок над метър и осемдесет, с гарвановочерна, вече прошарена тук-там коса, и бе облечен по последната мода, в спортно сако на черно-жълти карета, тъмносив панталон и нещо като ботуши за езда. Докато потегляха от паркинга, погледнах регистрационния номер: БГ1.
И аз излязох от паркинга, но по задната алея, която ме изведе на Призидио Драйв, къса уличка между булевард „Оушън“ и плажа. Видях в огледалото как черният понтиак също потегля след мен. Реших да си поиграя със сенките си на котка и мишка. Профучах зад Първа банка, завих наляво към „Оушън“! подкарах отново по пътя, по който бях дошъд, подминах банката и свърнах по уличката след нея. Спрях, влязох в банката, скрих се зад вратата и видях как понтиакът паркира при отсрещния тротоар.
Според списъка, с който разполагах, шеф тук беше някой си Андрю Макбърни. Този път представих документите си за самоличност на дребна руса женица със зъбеста усмивка, която се държеше мило и наближаваше трийсетте.
— Казвам се Банън — обясних с не по-малко ослепителна усмивка. — Бих искал да поговоря с господин Макбърни.
— Ама разбира се — възкликна женицата. Отиде при вратата, пъхна нос и оповести: — Господин Макбърни, търси ви сержант Банън от Полицейското управление в Лос Анджелис.
Кабинетът беше голям и мрачен, целият в тъмна ламперия. Щори, спуснати наполовина, унила лампа в края на писалището, локвичка светлина. Паркетът, който навремето явно е бил красив, беше целият на дупки и драскотини, сякаш някой си е играл да го съсипва с бормашина.
Макбърни беше нисък, почти плешив дребен шотландец, който сякаш се бе родил намусен, кожата му беше цялата нашарена със старчески петна. Стърчеше като палячо зад тежкото старинно писалище от орехово дърво. Протегнах му ръка, той я пое, без да става, и ми махна към един стол.
— Казвайте сега — подкани ме безизразно.
Изложих му надълго и нашироко покъртителното житие на Върна Хикс-Внленскн, като започнах от радиото във ваната и завърших с това, че тя не е оставила завещание. Макбърни слушаше отегчено и никъде по средата забарабани с пръсти по писалището. Сетне му разправих и частта с банковите преводи. Накрая се облегнах и зачаках.
— Това ли било? Заради това ли ми губите времето? Таи жена няма ум в главата — да умре без завещание. А и вие би трябвало да знаете, че не можете да искате такова нещо — изсъска ми той, — Банковите преводи са поверителни. А дори и да имах право, пак нямаше да ви кажа. Това но ви влиза в работата. Но аз нямам такова право, господин Не знам кой си от Полицейското управление в Лос Анджелис. Противозаконно е. Би трябвало да го знаете, ако наистина сте такъв за какъвто се представяте.
Усетих как кипвам. Извадих портфейла, отворих го, надвесих се над писалището и го заврях под носа на онзи нахалник.
— Драги ми господине, аз съм сержант Банън от Полицейското управление в Лос Анджелис — натъртих. — Надявах се да изпреварим онези приятелчета от щатската данъчна служба. Единственото, което искам да узная, е едно име, нищо повече. Последният превод, дошъл от вашата банка, е с дата отпреди два месеца. Със сигурност не е чак толкова трудно да проверите и да ми кажете.