Това му отне цели петнайсет минути. Той продължи да обикаля от единия край на парка до другия, да се разхожда ведро сред поддръжниците си, като ми хвърляше по някой поглед. Аз не се и помръднах. Оставих го да дойде при мен.
13.
Наблюдавах го как си проправя път през блъсканицата. Не гледаше към мен, аз обаче усещах, че не ме изпуска от поглед с крайчеца на окото. Приближаваше се дълго — точно като змия, която си играе със зайче. Когато беше само на три крачки от мен и продължаваше да поздравява поддръжниците си, и аз като него извадих клечка кибрит и я драснах в нокътя си, за да си запаля цигарата. Клечката се счупи и вятърът отнесе горната половина. Кълан се извърна и ме погледна, извади от джобчето на жилетката си клечка кибрит, дойде при мен, запали я и я затули с длан — да не я угаси вятърът.
— Разрешете — рече ми.
— Благодаря — отвърнах аз и поех запалената клечка.
— Вие, предполагам, сте Банън.
— Зийк Банън — представих се и протегнах ръка. Кълан имаше хватката на горила.
— Броуди Кълан — каза ми мъжът. — Наричайте ме „капитане“.
Имаше ведра усмивка. Дори и да се притесняваше, не го показваше с нищо. Владееше се до съвършенство и вече започвах да проумявам защо мнозина наостряха уши още щом чуеха името му. Всички му се подчиняваха и с толкова много власт Кълан се чувстваше в свои води. Беше човек, който много отдавна е забравил що е страх.
— Значи сте получили визитната ми картичка — рекох аз.
— И си умирам от любопитство. — Той отпусна длан върху рамото на едрия мъж до него. — Това е нашият бивш окръжен прокурор, Брет Мерил — представи го Броуди и посочи с палец шофьора. — А това е дясната ми ръка — Ръсти Данциг. — Хвана ме за лакътя и ме поведе към края на парка далеч от множеството. — И какво мога да сторя за вас, сержанте? — попита, когато наближихме улицата и спряхме на сянка под кичест дъб.
Мерил застана на хвърлей от нас — като всеки едър човек биеше от сто километра на очи. Данциг пък пазеше отстрани.
— Би могло да се каже, че тук съм с мисия на добра воля.
— Виж ти! — подхвърли лениво Броуди и се усмихна на някакъв човек, който минаваше покрай вас. — Много доблестно от ваша страна.
— Познавате ли случайно жена на име Върна Хикс? По мъж се води Виленски. Вероятно е напуснала града някъде в средата на двайсетте. Надявах се да открия родителите и или някой друг роднина.
Той ме погледна едва ли не развеселен.
— Оттогава са минали близо двайсетина години.
— Точно така.
— Гордея се много с това, че познавам всички наоколо — натърти Броуди. — Но вече съм на възраст, когато времето преди петнайсет години ми се струва много далечно. — Той се обърна към Мерил. — Името говори ли ти нещо? Лично аз не помня в града ни да е живеел човек на име Хикс.
Мерил се позамисли и поклати глава.
— Не помня тук да е имало Хикс.
— Какво е направила въпросната жена? — поинтересува се Кълан.
— Умряла е.
Това вече прикова вниманието му.
— Убита ли е?
— Защо решихте, че е убита?
— Заради служебната ви визитна картичка. Банън, отдел „Убийства“ към Централното управление на полицията…
— А, да, разбира се — подметнах и смутен, завъртях очи. — Не, не е убита. Докато е излизала от ваната, се е подхлъзнала и е съборила радиото във водата. — Божичко! — възкликна Мерил.
— Майко мила, какъв трагичен край — отбеляза и Кълан, проявявайки едва доловима загриженост. — На колко години е била?
— В шофьорската и книжка пише, че е на четирийсет и седем.
— Казвате го така, сякаш не вярвате, че това е истинската и възраст.
Усмихнах се.
— Знаете ги жените, крият си годините.
Кълан се подсмихна, но не каза нищо. Струваше ми се, че чувам как чарковете в главата му се въртят. Той знаеше, че това не е всичко.
— Но има и някои странни неща — допълних аз.
— Винаги има странни неща.
— Не е оставила завещание, а притежава доста голямо имущество. Никакви роднини, никакви писма, нищо, което да подскаже какъв е бил животът й преди двайсет и четвърта година.
— А какво се е случило през двайсет и четвърта година?
— Дошла е да живее в Лос Анджелис. И оттук започва странната част. Работела е в данъчната служба, получавала е четирийсет долара на седмица. А е платила къщата в брой. Автомобилът й — марка „Десото“, модел отпреди две години, както и предишните и коли също са платени в брой. И в спестовната и книжка има деветдесет и осем бона, че и отгоре. Кълан подсвирна между зъби.