— Госпожа Хауланд?
— Да, а вие сигурно сте господинът от Лос Анджелис. Показах и картата.
— Аз съм Банън от Полицейското управление в Лос Анджелис. Господин Гудшорн ви позвъни, за да ви предупреди, че ще дойда.
— Да не се е случило нещо? — възкликна тя, след което се дръпна и отвори широко вратата.
— А, не — успокоих я аз и влязох в антрето. — Работя по един случай, свързан е с жена, живяла тук преди време.
— О, съмнявам се да е живяла тук. Нанесохме се в къщата още преди войната.
— Имах предвид не къщата, а Сан Пиетро.
Жената вдигна рамене и се изкиска.
— Ох, и аз съм една! Заповядайте! — Тя ме поведе по тесен коридор към вратата на сутерена, отвори я и се провикна: — Имаш посетител, Барнард!
— Кой? — викна той.
— Един господин от полицията в Лос Анджелис с твърдо произношение.
— Покани го, Гладис! — промърмори Хауланд. — Или очакваш да се кача и да го сваля на рамо?
Тя кимна към стръмна дървена стълба, водеща към мазето, тъмно и вмирисано на мухъл. Барнард Хауланд седеше в нещо като импровизиран кабинет. Писалище, два стола, стойка, на която бе закрепена допотопна пишеща машина марка „Ройъл“, пет-шест кантонерки, долепени до стената. Точно над писалището висеше лампа. Единствената друга светлина проникваше през мъничко кръгло прозорче. Хауланд беше дребен мъж, вместен в съсипано тяло. Увисналата кожа на лицето му беше набраздена от годините, изпод зелената козирка, смъкната ниско на челото му, висяха кичури бяла коса. На младини сигурно е бил хубав, но времето и годините бяха казали тежката си дума и сега той приличаше на стиснато сприхаво старче. Беше облечен в торбести вълнени панталони от туид, в бяла риза, закопчана чак догоре, и елек, без вратовръзка. Погледна ме с помръкналите си кафяви очи над очилцата с телени рамки, смъкнали се до средата на носа му.
— Барни Хауланд — представи се мъжът с дрезгав носов глас и ми протегна ръка, която трепереше леко. — Ще прощавате, но няма да ставам. На моите години предпочитам да ле си пилея силите за празни формалности.
— Зийк Банън — рекох аз с възможно най-дружелюбната си усмивка и му показах картата.
Старецът я придърпа по-близо и се взря в нея през очилата.
— Сержант, значи. И то от отдел „Убийства“. — Очите му светнаха, той изправи леко гръб и ми махна да седна на втория стоя. — Какво се е случило? Тук вече нямаме убийства, не е както в доброто старо време. Сега най-много да стане някоя смехория — някоя жена да фрасне с тигана мъжа си. — Старецът се наведе напред и допълни така, сякаш ми съобщаваше кой знае каква тайна: — От дъжд на вятър се случва да пречукат някого направо в любовното гнезденце. Нали се сещате, чужди обуща под кревата и така нататък — и ми намигна.
— Аз пък останах с впечатлението, че това тук е град на добрите обноски — отвърнах.
— Град на добрите обноски ли? — изсумтя презрително мъжът. — Е, да, нищо чудно да ви тръснат глоба, задето не си подравнявате достатъчно често моравата. Виж, през двайсетте години, когато градът се казваше Еврика, тук си беше опасно. Комарджии под път и над път, леки жени, която въртят задници направо по булевард „Оушън“, собственици на заложни къщи, букмейкъри, с две думи — градът се управляваше от лошите. По веднъж, че и по два пъти на седмица се стреляше. Все едно си в Додж Сити13. Чували ли сте някога за Бък Толман? Навремето, когато Западът още си беше Запад, е бил дясна ръка на Уайът Ърп14. Беше ни шериф. Носеше кобура на хълбока си, а в него — четирийсет и четири калибров револвер „Пийсмейкър“, и шапка с широка периферия, по която вечно имаше петна от пот. Мъж на място, ви казвам. Никой не смееше да си прави майтап със стария Бък. Никой не смееше и с пръст да го докосне, накрая го очистиха не един, не двама, а цели четирима изпечени гангстери, но и те гушнаха босилека заедно с него.
Докато старецът говореше, очите ми малко по малко свикнаха с мъждивата светлина. Отзад на стената имаше няколко сложени в рамки първи страници на „Сентинъл“, вече пожълтели и прашни.
— Чувал съм за него — потвърдих аз. — Доколкото ся спомням, са го убили по време на касапницата в къщата в имение „Приказна гледка“.
14
Уайът Ърп (1848–1929), главен съдия изпълнител в Додж Сити, превърнал се в герой на много романи и уестърни. — Б. пр.