— Да те вземат мътните, „Сийграмс Севън“15.
Пак завъртя капачето на бутилката и я побутна към мен.
— Ваша е — рекох му.
Не ми трябваха други благодарности освен усмивката, с която старецът ме озари. Той пак отвори долното чекмедже а пъхна шишето под телефонния указател.
— Та как се казваше госпожата? — попита ме Хауланд.
— По мъж се води Върна Виленски. Може би сте я познавали като Върна Хикс. През двайсета година сигурно е била някъде на двайсет и пет-шест. Явно е била добра в сметките, в Лос Анджелис е работела в данъчното управление.
Извадих двете снимки и му ги показах. Увеличената вестникарска фотография бе твърде размазана и не на фокус, а моменталната снимка от лабораторията на Кокалите бе в най-добрия случай гротескна. Старецът ги погледна, сетне извърна очи към мен.
— На такива снимки няма да позная и родната си майка — отсече той. — Пък и много време е минало оттогава, моето момче. — Извади телефонния указател, разлисти го, стигна до буквата „X“ и прокара пръст надолу но страницата. — Тук няма никой с името Хикс. А и то не ми говори нищо.
— Значи възможностите са сведени до нула.
Смехът му премина в кашлица. Той извади носна кърпа и си избърса устата.
— Значи ви интересува оная вечер в „Приказна гледка“, а? Ето каква е работата. Бъки беше шериф, Броуди му беше пръв заместник. Двамата бяха добри приятели. Броуди е герой от Голямата война. Според мен е роден някъде през хиляда осемстотин осемдесет и втора — осемдесет и трета, значи е бил на около трийсет години. Бъки пък беше може би на шейсет, макар че никой не знаеше със сигурност точно на колко години е. Както вече ви обясних, по онова време това си беше град на порока. Привличаше като с магнит престъпниците. Тартор им беше Арни Райкър. Тони Фонтонио пък му беше дясна ръка. И двамата не бяха цвете за мирисане, вечно забъркваха някакви каши. Кълан си беше наумил да ги прогони от града, Бъки обаче имаше друга философия, не ги закачаше, стига да не създаваха главоболия. Въобразяваше си, че ако сгазят лука, ще ги шляпне през ръцете и отново ще има мир и сговор. Нали разбирате, от хазарта и проституцията се облажваха доста хора, а Бъки е бил шериф в места като Тумстоун и Силвър Сити16. Беше свикнал да вкарва в пътя побойници, крадци на добитък, главорези, за него Райкър си беше детска залъгалка.
После старецът разправи как по време на сухия режим Бъки и Кълан са контролирали контрабандата с алкохол, за да са сигурни, че в града ще идва само най-доброто, как Кълан е мразел в червата Райкър и Фонтонио, как Райкър е внимавал много да не си навлича гнева на Бък Толман и да запази добрите си отношения с него.
— Неприятностите започнаха, когато Райкър си наумя и той да вземе своя пай от „Приказна гледка“. Качвали ли сте се там?
Поклатих глава.
— Имението е собственост на Делайла 0’Дел. Наследи го от баща си. Живяла е в Европа, завършила е най-добрите училища. После Шеймъс и Кейт 0’Дел, майка и и баща и загинаха на „Лузитания“. Делайла открай време си е лудетина. В това отношение се е метнала на баща си. Върна се тук и отвори публичен дом. Сигурно го знаете.
— Подочух нещо.
Старецът отпи от уискито и продължи:
— Много лъскав публичен дом. Идваха все знаменитости кинозвезди, а и досега се влачат. Сред редовните посетители бяха Том Микс и Бък Джоунс. Чувал съм, че да си починат между два филма, наминават и Кларк Гейбъл, Гари Купър, Ерол Флин, Дейвид Нивън. Отзад на първия етаж има малка комарджийница. Случвало се е залозите на покер да скочат до хиляда долара. Делайла го управлява така, сякаш е хотел „Риц“. Хубави жени, страхотна кухня, само най-доброто. Понякога и някои от най-уважаваните ни съграждани се шмугнат вътре през страничната врата. — Той замълча и се засмя. — Достатъчно е Делайла да се закани, че ще напише книга, и градът ще бъде неин — допълни той през смях. — Но тя е жена от класа. Никога няма да направи подобно нещо.
— Та какво се случи онази вечер?
— Така и не стана ясно, но според мълвата Райкър си бил наумил да дели печалбата с Делайла. Извикал той в града четирима главорези, предвождани от един наистина опасен тип, някой си Макгърк. Качват се те в имението, за да кажат на Делайла, че оттук нататък трябва да заделя процент и за Райкър.
— Райкър ли? — прекъснах го аз. — Онзи, дето го осъдиха на смърт за убийство?
— Да, една-две години по-късно. Бъки, както всяка вечер, си пие кафето горе, в жилището на Делайла. Заместникът му — Анди Слоун, е долу, следи да има ред, когато ония нахълтват с гръм и трясък. Делайла излиза на горната площадка и ги пята какво искат, Макгърк и разправя да слезе, за да поговорят. Точно тогава на сцената се появява Бъки. Слиза по стълбите и застава лице в лице с един от главорезите на Макгърк. Май се казваше Ред Не знам кой си. Бък му обяснява къде да иде и какво да направи. Разменят си една-две пиперливи реплики, после онзи, Ред, ни в клин, ни в ръкав вади пищова и прострелва Бъки в стомаха, и се почва една, не е за разправяне… По стените, мебелите и убитите намерили четирийсет и две дупки от куршуми. Клетият Анди Слоун се свлича бездиханен, прострелян в главата. Само Макгърк успява да се измъкне. Изтичва навън с два куршума в тялото и точно тогава с форда се появява Броуди Кълан, който го поваля с един изстрел в окото. По време на войната Броуди е бил в пехотата, за точния си мерник е получил цяла камара ордени и медали. За разлика от Бък не се церемони много-много, стреля на месо. После нахълтва в къщата, един от гангстерите на Райкър още се държи на крака. Той а Бъки са на шест-седем метра разстояние един от друг, в двата края на помещението, и двамата са пълни с олово. Броуди и Бък довършват и последния от хората на Райкър, който преди да издъхне обаче, успява да стреля за последно и уцелва Бък. Според Делайла и Кълан последните думи на шерифа били: „Да му се не види и късметът! Да умра в бардак!“ После пада мъртъв. Делайла е единствената свидетелка на престрелката, само те с Кълан оцеляват. — Хауланд вдигна чашата, пресуши и последните капчици уиски и облиза устни. — Ето какво се е случило оная вечер в имението „Приказна гледка“. Всички знаехме, че зад това стои Райкър, но върви го доказвай.