Приплъзнах чашата и излях остатъка от питието си на стареца.
— Довечера се връщам с автомобила в Лос Анджелис — обясних аз. — Допийте го вие.
— Е, и аз не бива да прекалявам. Ще почне да ми се вие свят и жената ще ме спипа — рече той и извади шишето от чекмеджето. — Дали да не го сипете обратно? На мен ми треперят ръцете.
Отвори кутийка ментовн бонбони и ме почерпи.
— Не, благодаря — отказах му аз. — Не съм по сладкото.
— Притъпяват миризмата — рече Хауланд. — Гладис има нюх като на ловджийска хрътка.
Старецът сдъвка своя бонбон и се почерпи с втори. Извадих кесията с тютюна и предложих да му свия цигара.
— Наложи се да ги откажа, скъсвах се да кашлям. Но вие си пушете, и досега обичам миризмата на тютюн.
— Всичко това го е пишело по вестниците — отбелязах аз, докато ся свивах цигара. — А какво не е написано?
— След като патакламата приключи, плъзнаха разни слухове. Няма да се учудя, ако ги е пускал и Райкър. Мъжете от Хълма създадоха окръжен съвет, който излъчи Кълан за шериф, половия година по-късно той се кандидатира за поста и го спечели. Обеща да прочисти Сан Пиетро. Мнозина не искаха в града да има ред и законност. Шушукаше се, че Бъки още ся е бил жив и здрав, когато двамата с Вроуди са очистили последния главорез. После Кълан насочил оръжието към Бък и му теглил куршума. Но както и да е, всичко това бяха измишльотини, пускаха ги престъпните типове, които знаеха, че дните ям са преброени. Богаташите от Хълма искаха градът да се прочистих Кълан се бе съюзил с тях.
— А Делайла?
— Делайла отричаше всичко със смях. И как иначе — Бък вече го нямаше, оттук нататък тя трябваше да се съобразява с Кълан.
— А в слуховете има ли истина?
— Не вярвам на тия бабини деветини — натърти Хауланд.
— Пък и само двама души: Кълан и Делайла, знаят какво точно се е случило оная вечер. Искаме или не — им вярваме. Освен това Кълан си удържа на думата. Двамата с Брет Мерил, окръжният прокурор, пратиха Райкър на смърт — за убийството на Уилма Томпсън. Райкър се кълнеше, че са го натопили, и някои му повярваха.
— А вие повярвахте ли му?
Старецът поклати глава и вдиша дълбоко от тютюневия дим на цигарата ми.
— Имаше неопровержими доказателства. Райкър бе хлътнал по момичето. Нямаше алиби. Колата, яхтата, дрехите му — всичко бе наквасено о кръвта на жената. Имаше и двама свидетели, виделя с очите си всичко. Едно момиче на име Лайла Париш и гаджето и, войник. По-късно Райкър обжалва присъдата и тя бе заменена с доживотна без право на обжалване. Последното, което знам за него, е, че търка наровете затвора „Фолсъм“.
Тръснах пепелта or цигарата и поклатих глава.
— Някакви други скандали? — попитах.
— А, да, вдигна се много шум и около Еди Удс. — Кой е Еди Удс?
— Бивше ченге, един от най-доверените хора на Броуди. Конте и женкар. След като тикнаха Райкър на топло, мафията тук бе оглавена от Фонтонио. Той беше последната брънка. Кълан си беше наумил да прави, да струва, но да се отърве от него и наистина да прочисти града. Удс уби Тони Фонтонио. Отишъл у тях уж да му занесе призовка. Кълнеше се, че Фонтонио бия посегнал към оръжието и той му бил теглил куршума при самозащита. Но пазвантите на Фонтонио, жена му, някои хора от града, на които може да се вярва, твърдяха, че Фонтонио никога не е носел оръжие. Главният прокурор поиска разследване, Еди обаче напусна полицията. Брет обяви случая за приключен и всичко си остана скрито — покрито.