— Какво и? — повтори колегата.
— Как водата е проникнала в дробовете и? — ухили се Кокалите, все едно държеше четири аса.
Трябваше ни минута, за да разберем какво ни казва.
— Аха — рече Скай.
Аз си замълчах. Само го погледнах.
— Просто казано, момчета, госпожата е била мъртва още преди радиото да падне при нея във ваната. Ето ви едно чудесно убийство. При това предумишлено, освен ако на прибиране към дома убиецът не е минал случайно покрай банята на Виленски и не е решил да я подържи четири-пет минути под водата. Докато се е дърпала, тя си е счупила палеца на крака, под два-три от ноктите и има парченца кожа.
— Много те моля, само не ми повтаряй: „Казвах ли ви аз“ — рече ми Скай.
Онова, което беше само мои догадки, вече бе гол факт. Не че ми олекна, задето Върна Виленски е била убита най-хладнокръвно. Обратното, сякаш ме прониза студен вятър, проникнал във всяка моя клетка. Сърцето ми се вледени. И покрай това ми хрумна, че Кълан вероятно е знаел истината и просто ме е разигравал като маймуна.
— Предполагам, че който я е убил, чак след това е бутнал радиото във водата — допълни Кокалите. — Както повечето убийци, и този явно си е въобразявал, че е извършил съвършеното убийство.
Двамата със Скай продължихме да седим и да го гледаме като ударени.
— Убийство — повтори той весело и щракна с пръсти. — Май ви провалих деня.
18.
Включих буркана, надух сирената и стигнах за двайсетина минути в Пасифик Медоус.
По пътя не казах и дума. Мозъкът ми работеше на високи обороти. Мислех си за последните минути на Върна Виленски.
Тя напълва ваната с топла вода, сгъва старателно хавлията и я слага върху капака на тоалетната чиния. Опитва с палеца на крака водата. После сяда внимателно във ваната, намества се, отпива от джина с тоник. Пали цигара.
От радиото Синатра нашепва любовна песен.
Жената не чува как прозорецът в хола се плъзва и някакъв непознат се вмъква вътре в къщата.
Мъжът прекосява стаята, надзърта иззад вратата в банята. Вижда как в светлината на свещта се кълби тютюнев дим. Прокрадва се в спалнята.
Смъква ръкавиците, съблича сакото. Слага ги на леглото. Запретва ръкави. Разкършва пръсти. Пак отива на пръсти при вратата на банята и надниква вътре.
Върна се е отпуснала в топлата вода. Отново всмуква от дима на цигарата и го издишва, изпива почти до дъно джина. Чувства се замаяна. Затваря очи, тананика си.
Не забелязва сянката върху стената, не забелязва и че свещта трепка от движенията на убиеца, влязъл в банята. Той отива при ваната. Надвесва се над жената, отново разкършва пръсти.
Кокалчетата му пукат.
Жената отваря очи. Поглежда право нагоре и вижда силуета на убиеца, надвесен над нея. Още преди да е изпищяла, мъжът я сграбчва за косата и натиска главата й под водата.
Жертвата започва да се мята и да се дърпа.
Изпод водата вижда убиеца като трепкаща сянка.
Той бръква и с другата ръка във ваната и натиска тялото на жената към дъното. Тя се опитва да се отскубне, водата се разплисква.
Жената се пресяга и хваща убиеца за дланта. Той се отскубва и за миг главата на жертвата се подава над ваната. Мъжът отново я натиска под водата.
Жената рита и пляска с ръце.
Последната болка, която усеща, е в палеца на крака, счупен в ръба на ваната, докато се е съпротивлявала.
От носа и устата и излизат мехурчета.
Тя отваря натежали очи, вижда китките на своя мъчител, гърчи се, докато водата прониква в белите и дробове.
Сетне — блажен сън.
Убиецът я държи под водата, докато престават да излизат мехурчета и жената се отпуска. Изправя се, поглежда какво е сътворил. Песента свършва, чува се гласът на водещия, който обявява следващото парче — на Глен Милър.
Убиецът се обляга на полицата, дърпа я, усеща как винтовете върху стената се разхлабват. Отскоча назад, като се държи за главата.
Радиото цопва във ваната, удря жената по брадичката, разлетяват се искри. За миг водата кипва.
После утихва.
Доволен, убиецът се връща в спалнята. Изтръсква ръце, но без да ги подсушава с кърпа. Смъква ръкави, слага си ръкавиците и сакото, излиза през прозореца.
Някъде лае куче.
Твърде късно.
— Гледай къде караш бе, човек!
Гласът на Скай ме изтръгва от унеса. Бях навлязъл в отсрещното платно. Завих точно когато покрай нас профуча автобус на градския транспорт, надул гневно клаксон.
— Бях се отнесъл — обясних на колегата.
— Да де, колата също.
— Мислех си за случая.
Кокалите вече беше изпратил в къщата на Виленски най-добрия си подчинен Оачи Окимото заедно с още неколцина криминалисти, аз пък звъннах на дежурния и му наредих Кинг и Гарет също да се явят. Обясних, че ще претърсваме един квартал, но не се впуснах в подробности.