Выбрать главу

— Казах само, че са смятали да го направят.

— Негодникът му с негодник, ей сега ще му звънна и…

— Чакай, чакай. Не съм приключил още…

— Повече да не си стъпил там — отсече Мориарити. — И си я избий от главата тая Върна Хикс или Виленски, или както там й беше името. Пет пари не давам дали ще я погребат. Ако щат, да я балсамират и да я окачат на пилона за знамето пред шерифството. Щом толкова си падаш по мъртви лелки, върви в моргата и си избери друга. — Когато изкрещя последните думи, вече стоеше прав с чело, нагънато като разорана нива. — После добави: — Тоя номер с пищова и полицейската значка ми хареса. — Пак започна да снове напред — назад: — Казвах ли ти аз да не пилееш време и пари и да биеш толкова път! — подвикна пак шефът. — Казвах ли ти аз?

— Както се канех да обясня, има още нещо.

— Какво?

— Белите дробове на Виленски са били пълни с вода. Той ме зяпна като препариран.

— Нали се е удавила. С какво очакваш да са пълни, с уиски ли?

— Идвам от кабинета на Кокалите. Приключил е с аутопсията. Върна наистина се е удавила — още преди радиото да падне във ваната.

Мориарити се вторачи в мен, за да осмисли чутото. Междувременно му обясних каква е разликата между това да се удавиш и да те удари ток.

— Майко мила!

— Кокалите е пратил в къщата екип криминалисти, аз също отскочих дотам да оставя Скай. Заръчах на двама униформени да огледат квартала, но наистина ни трябват още два екипа. Сега вече, лейтенанте, разследваме убийство. Оставям тук Скай и се връщам в Сан Пиетро — този път няма да се церемоня много — много с ония типове.

— По дяволите! — Мориарити пак заснова из помещението, като прокарваше длани през рядката си коса. — Щом разбере каква е работата, шефът ще вземе да роди направо в кабинета си. — Нали знаеш, че тук вече е намесена и политиката?

Кимнах.

— Става въпрос за убийство. А политиците отдавна не се забъркват с убийства — вметнах аз.

— Върви го обяснявай на Маккърди. Шефът на полицията Холман ще му разкатае фамилията, той на свой ред ще има да слуша конското на кмета, кметът ще трябва да мисля как да се оправдава пред губернатора, който пък ще трябва да носи вода от десет кладенеца не знам пред кого си. Досещам се какво си намислил, Зийк. Ще се опиташ да лепнеш това на Кълан, който всеки момент се очаква да обяви, че се кандидатира за губернатор, а покрай това вече, моето момче, ще гръмне такъв скандал, че ще се разтресе и Аляска. Не казах нищо.

— Според теб я е убил онзи, който и е снасял парите, през всичките тия години, нали?

— Или е пратил някого да я очисти. Точно така. Правдоподобно е.

— И си нарочил Кълан, нали?

— И това предположение е твърде правдоподобно.

— Стига си го повтарял като папагал.

Отново се приближих и седнах. Мориарити се завъртя и забучи показалец в гърдите ми.

— Добре де, защо точно сега? Защо и е плащал през всичките тия години И сега ни в клин, ни в ръкав я е пречукал?

— Току-що го каза сам — защото Кълан се кандидатира за губернатор. Цената на мълчанието внезапно се е покачила.

— Предполагам, вече имаш кандидат за онзи тип, дето я е натикал под водата.

— Имам някаква представа.

— Защо ли не се изненадвам. Точно заради твоите представи сега сме в това небрано лозе.

— Не бива да правим от мухата слон. Нищо чудно всички да мразят Кълан. И теб да те повишат.

— Да бе!

— Сега, Дан, разследваме убийство, нима смяташ, че ще посмеят да потулят цялата работа? — Наместих се на стола и същият нажежен шиш пак ме жегна в ребрата. Смръщих се. — Ох, да му се не види дано!

— Божичко, приличаш на развалина — възкликна шефът. — Ходи ли на лекар?

— Кокалите ми прегледа ребрата. До ден — два ще ми мине като на кутре.

— Та в отговор на въпроса ти — не, няма да потулят цялата работа, просто ще нарочат за изкупителна жертва някого, по-точно теб, а това води и до мен. Чак до пенсия ще има да кося тревата пред кметството, а ти? Ти ще събираш боклука в Тихуана.

Мориарити се върна зад писалището, седна и запали от пурите с възсладка миризма. В помещението настана тишина.

— А не ти ли е хрумвало, че е възможно, че все пак е възможно това да няма нищо общо с Кълан? — рече накрая шефът. — Ами ако въпросната госпожа е въртяла любов с някого и жена му и е видяла сметката? Ами ако в събота и неделя е пренасяла, драга през границата и нейните приятелчета, мексиканците, са решили да я окъпят едно хубаво? Нали разбираш? Възможни са какви ли не сценарии. Просто защото си се натъкнал на няколко съвпадения, си решил, че вече с открил извършителя. Първо трябва да откриеш убиеца и да докажеш, че той е свързан с Кълан, а после, че всичко това има някакво отношение към неща, случили се преди двайсет, че и повече години.