— Всички са налице, бяха в сейфа у Върна Хикс. Мога да ти ги предоставя.
— Но само на мен, нали?
— Да, докато не обявим официално резултатите от разследването. Тогава вече кой до каквото се добере.
Джими се засмя. — Пак ще си по всички вестници.
— Няма да бъда тук. — А къде ще бъдеш?
— На север — отвърнах аз.
— Добереш ли се до нещо, ще го съобщиш първо на мен. Това влиза в сделката.
— Добре де, от мен да мине — рекох аз. — Остава да седна да върша и твоята работа.
— Нали знаеш, мой човек, едната ръка мие другата — каза журналистът и добави ухилен: — Между другото, нали нямаш нищо против да спомена в материала и кучето с име на цвете?
— Ти пък откъде разбра за кучето?
— Не мога да ти кажа — рече Джими. — Имам си източници.
Този път отидох в къщата в Пасифик Медоус с различно чувство. Когато става въпрос за убийство, всичко се променя. Самата мисъл, че някой е убит, ти действа отрезвяващо. Но когато влязох вътре в къщата, заварих и Скай, и Кокалите в приповдигнато настроение.
— Напредък! — оповести Кокалите. — Тук и в съседната къща намерихме толкова отпечатъци, че ония от ФБР ще има да се трудят здраво цял месец.
— Не разполагам с месец. Не разполагам и със седмица. От ден на ден случаят става все по-заплетен.
— Отбелязахме известен напредък — подметна нехайно и Скай.
— Трябват ми неоспорими доказателства.
— Виж ти! — заяде се Скай. — Добре тогава, какво ще кажеш за това: убиецът е, горе — долу, колкото теб на ръст, може би малко по-нисък, тежи пет — шест килограма повече. Бил е облечен в черен панталон и черна риза, носел е бомбе, В деня преди да убие жената, е оглеждал в продължение на час — два квартала. Някъде в шест сутринта в деня на убийството е паркирал веднага след магазините на главната улица. Извървял е пеш шестте пресечки до къщата на съседите — предния ден е разбрал, че ги няма, навярно по купчината вестници пред вратата. Няма да се учудя и ако е звъннал един — два пъти. Влязъл е и цял ден е седял на масичка до входната врата. Изял е един сандвич, който по всяка вероятност е носел със себе си, и когато е тръгнал, е взел и хартийката, с която той е бил увит.
Седях и слушах като омагьосан Скай, докато той обрисуваше убийството. Почти не отстъпваше на Кокалите.
— Когато Върна се е прибрала, убиецът е излязъл през задния вход, отишъл е до къщата на Върна и я е дебнал, докато е чул, че тя пълни ваната. Не е могъл да влезе през входната врата — би било опасно, но прозорците не са били заключени. Влязъл е вътре, свалил е ръкавиците, отишъл е право в банята и някъде в девет и осемнайсет вечерта е натиснал Върна под водата. Държал я е към пет минути. Сетне е забелязал радиото, дръпнал е лавицата и то е паднало във ваната. Излязъл е от същото място, откъдето е и влязъл, отишъл е при колата и някъде в десет без десет си е тръгнал.
— Откъде знаеш всичко това? — изумих се аз.
— Преди половин година един старец на две пресечки оттук е получил инфаркт. По цял ден седи на предната веранда. Забелязал е непознатия, който е обиколил пет — шест пъти квартала с автомобила си. Кафеникавочерен. Човекът смята, че е бил марка „Форд“. Някакво хлапе си забравило на бейзболното игрище ръкавицата. Сутринта станало в шест и петнайсет и отишло с велосипеда да си я прибере. Карало бавно, понеже носело в едната ръка фенерче — да вижда пътя. Докато подминавало къщата, забелязало някакъв тип да разбива с щанга входната врата. Държал в устата си малко фенерче и детето разгледало добре ръцете му. Мъжът бал с черни ръкавици. Ръкавици през май? Кокалите продължи по-нататък:
— Убиецът се е спотайвал в къщата цял ден, чакал е да се мръкне. Дебнел е при входната врата, за да няма изненади, дори си е носел сандвич, да се подкрепи. Знаем, че Върна никога не е залоствала прозорците. Под перваза намерихме влакънца — докато е влизал, онзи вероятно си е закачил сакото. Отишъл е в спалнята, видял е жената във ваната, смъквал е ръкавиците, за да не се намокрят, после е нахълтал при Върна и я е натиснал под водата, останалото го знаете. Излязъл е отново през прозореца, върнал се е при магазините и е изчезнал с автомобила в нощта. Знаем това от собственика на дрогерията и жена му, които онази вечер са правели инвентаризация и са видели някакъв тип — някъде в десет без десет дошъл откъм Медоус, качил се на кафяво — черна кола, която цял ден стояла пред магазините, и отпрашил.
— Дадоха ли описание на лицето му? — попитах аз Скай. — Не.
— Номерът на колата?
— Не са го видели.
— Обявихте ли я за издирване?
— Да, но нашите не могат да спират всеки кафяво — черен форд в района.