— Не, остави я отворена, когато ме няма, кучето обича да патрулира наоколо. Или да плува. Или да гони зайци. Заключвам входната врата, макар че е излишно. Ако има капчица, ум в главата си, никой крадец не би дръзнал да влезе.
Тя угаси една — две лампи и двамата се отправихме към вратата.
— Винаги съм имала немски овчарки — сподели Милисънт, докато ме водеше нататък. — Първата се казваше Бък. Кръстих я така на кучето от „Дивото зове“.
— Бък е лайка — напомних аз.
— Не, аз не си го представях като лайка — възрази тя, вдигнала предизвикателно брадичка.
Излязохме навън, Милисънт се обърна към гаража и ми метна ключовете от колата си.
— Дай да вземем моята — каза ми. — Ти караш.
— Леле! — възкликнах. — Пък аз съм дошъл с най-добрия автомобил на полицията.
— Как успя да се вредиш?
— Утре рано сутринта заминавам на север.
— Заради Върна ли?
— Да. Връщам се късно вечерта. Не споменах нищо повече.
Говорехме си за незначителни неща, докато се спусках на трета по завоите към булевард „Сънсет“, където завих наляво и се отправих към Холивуд. На две — три пресечки от кинотеатър „Громан“ свърнах в една от преките и спрях пред ресторант „Най-големите вкуснотии на Ню Йорк“ на Хари.
И подзаглавие:
НАЙ-ГОЛЕМИЯТ НАЦИСТКИ КОРАБ ЗАЛИЧЕН
ОТ ЛИЦЕТО НА ЗЕМЯТА
АНГЛИЙСКАТА ФЛОТА СИ ОТМЪЩАВА
ЗА ЗАГУБАТА НА „ХУД“
Метнах десетаче в кутията от пури върху вестниците и взех два.
Заведението на Хари бе точно такова, за каквото се представяше. Под, застлан с черно — бели плочки, сепарета от червена кожа, маси, покрити с бял линолеум, дървени столове със сърцевидни облегалки. Много светлина. Миризма на шпеков салам и на пастърма, примесена с наситеното ухание на току — що опечен хляб.
Хари режеше на тезгяха една пуйка — вдигна глава и се провикна:
— Ей, Зий! Къде се губиш бе, човек? Вече мислех, че си умрял.
— Имах работа, Хари.
— Ти не ядеш ли, докато работиш? — поклати той неодобрително глава. — Дано мама не те чуе отнякъде.
— Тя къде е?
— Вкъщи с внуците. Днес е вторник. Кой ходи на ресторант във вторник? Сядай, където си харесаш, Зий. Тази вечер листът с менюто е по масите.
Разположихме се с Мили един срещу друг в сепаре и аз и дадох един от вестниците, които бях взел при входа. Тя зяпна, докато четеше уводната статия за „Бисмарк“.
Аз също се зачетох. Британските бомбардировачи били повредили руля на военния кораб — най-голямата гордост на германската флота, и той започнал да кръжи безпомощно, докато англичаните не го обкръжили и не го направили на трески. Според дописката в решителната битка „Бисмарк“ загубил две хиляди и четиристотин души.
Хари дойде при нас на масата и прочете през рамото ми заглавието.
— Хари, това е моята приятелка Мили — представих я аз. Той се дръпна назад, огледа я от глава до пети и сложи ръка на сърцето си.
— Красива, изискана! — завъртя Хари очи. — Чак сърцето ми се разтуптя. Как мислиш, Зий, ще се включим ли във войната?
— Нима искаш да живеем в свят, където от едната страна ни притиска Хитлер, а от другата — Тоджо18? — възкликнах аз.
В долния ляв ъгъл на първата страница имаше каре с две колонки, където се разказваше как американците пацифисти, участвали в Първата световна война, и неколцина членове на Американския легион19 заплашват да се вдигнат на бунт, ако Щатите се включат във войната. Имаше снимка на разгневени мъже с шапки пилотки, които крещят на неколцина бизнесмени, понесли плакати с надпис: „ЛИНДБЪРГ НАСТОЯВА ДА НЕ ПРИПАРВАМЕ ДО ЕВРОПА“, и грозна карикатура с ухиления Рузвелт и Смъртта, която коси наред с косата зад него, а в балончето над главата на президента пишеше: „РУЗВЕЛТ ВОЙНОЛЮБЕЦЪТ“.
— Голям смях! Неколцина предприемачи излезли на демонстрация срещу Рузвелт войнолюбеца, докато британците и нацистите се избиват в Северно море.
— Специалитетът за днес е свинско със зеле — вметна Хари, колкото да поразсее напрежението. — Явно съм имал предчувствие, че ще дойдеш, Зий.
— И аз искам това — намеси се Мили и му върна листа с менюто.
— Значи два пъти свинско със зеле и наливна бира — рекох аз.
— Веднага! — възкликна Хари и хукна към кухнята да ни донесе вечерята.
Мили потрепери.
— Не минава ден да не се случи нещо ужасно — отбеляза тя, отново насочвайки вниманието към войната, която очевидно чукаше на вратата. — Сърцето ми направо спира, видя ли снимка с Айфеловата кула, покрай която маршируват нацисти. — Младата жена замълча, после добави: — Според теб ще се включим във войната, нали?
19
Организация, основано през 1919 г., в която днес членуват ветерани от Първата и Втората световна война и от войните в Корея в Виетнам. — Б. пр.