— Браво на теб. Светни и мен, де. Той свали бинокъла.
— Онази потрошена кола върху издатината при скалите. — Какво тя?
— Била е на сина на Бен Горман. Трагедията се е разиграла същата вечер, когато е избухнала и престрелката в имение „Приказна гледка“.
— Трябва да напишеш книга.
— Много събития за една вечер от живота на такъв малък градец.
— Винаги е така. Вървят по три. Оная вечер сигурно се е случила още някоя голяма трагедия. Например прегазили са нечий котарак. Или се е спукала гумата на някой мерцедес.
Пак погледнах към урвата.
— Готов съм да се обзаложа, че това там беше майката на момчето. Или сестра му — казах аз.
— Логично е — отвърна Скай. — И какво от това?
— Не знам. Нещо.
— Защо не питаш стария Горман? Тая яхта там сигурно е негова. — Имам да го питам по-важни неща. — Ще го причакаме ли, когато слезе?
— Ще причакаме и двамата.
— Това най го обичам — усмихна се Скай.
Взехме си лимонада — „току — що са я изстискали“, уведоми ме колегата — и загледахме как голямата моторница кръжи край един от доковете. Двигателят ревна, катерът даде на заден и морето зад него се разпени като кипвала в тенджера вода. После отнякъде изникна Ръсти, който отиде да порещне моторницата. Както винаги, беше облечен в тъмен костюм и бяла риза, носеше и вратовръзка. Не ме поздрави. Един от докерите хвана въжето, притегли го, завърза го за стоянката и издърпа катера при старите автомобилни гуми, наслагани отстрани на пристана.
Кълан слезе на кея, а Ръсти взе цигарата, която бе сложил зад ухото си. Шерифът я запали, после шофьорът показа с палец през рамо към нас. Кълан ни погледна през слънчевите си очила. Беше облечен в хавайска риза, торбести бежови панталони и бели гуменки. Извърна се към моторницата и каза нещо на някого, когото не виждах. После дойде при нас с обичайната си нехайна походка. Ние продължихме да седим на столовете. Ръсти седна зад волана. — Разочарова ме, каубой. Този път, гледам, си довел целия отряд за бързо реагиране — каза с крива усмивка Кълан.
— Добър ден, капитане — кимнах му аз. — Това е колегата ми, Скай Агаси.
Кълан смъкна сантиметър — два очилата и ме погледна над тях. Кимна на Скай, който, както винаги, седеше, изопнал гръб и отпуснал върху коленете си пестницн колкото пъпеши. Шерифът отиде на будката и си поръча лимонада.
— Наистина не се налагаше да биеш толкова път, каквото имаше да ми казващ, ми го каза завчера с хартиената кесия — Рече той, след като се върна на масата и седна. — Дължа ти извинение. Получи се… малко недоразумение между мен и момчетата. Като знаем крайния резултат, реших, че не си отнесъл боя.
— Едноокия рита като муле. Между другото, намери ли си стъкленото око?
Кълан кимна.
— Разчисти калта и го намери. Но Макс и Лени се оплакаха, че и ти не си пестил ритниците.
— Трябваше да ме хване този е двете ръце.
— Искаш да кажеш Макс. Лени удря по-силно.
— Лени удря много силно. И досега две — три ребра ме болят, не се търпи. Между другото, всичките ли ченгета тук са сакати?
Кълан ме измеря с поглед и отвърна:
— Лени изгуби ръката си, а Макс — окото в една и съща битка. А Ръсти не е от най-приказливите, защото пак по същото време бе улучен от шрапнел. Отнесе му гласните струни, но той, криво-ляво, се оправя с гласовото апаратче.
Не знаех какво да отговоря, затова си замълчах.
— Тези три ченгета са толкова добри, че само можеш да мечтаеш за тях — допълни Кълан. — Имаме тук още двама — трима. Ако ти стане навик да наминаваш насам, сигурно ще се запознаеш и с тях.
— За коя битка говориш, за онази, която ти донесе „Сребърната звезда“ и „Аленото сърце“ ли?
— Добре си си подготвил домашното.
— Пишеше го в „Таймс“. Това е нещо като пипера, който задължително добавят към постните статийки. Покрай това се сетих, че Макс счупи с главата си стъклото на автомобила. Полицията се изръси с единайсет долара, за да го смени.
— От джоба ли ти ги взеха?
— Не, слава Богу. При моята заплата това е доста тлъста сума.
— Двеста двайсет и пет долара плюс още петдесетачка след първите десет години трудов стаж.
— И ти си си подготвил домашното.
— Така поне пише в отчетите за бюджетните разходи, всеки може да ги прочете. Аз съм данъкоплатец, длъжни са да ме уведомяват за какво отиват парите ми.
— Какво друго знаеш за мен?
— Повишили са те детектив само след пет години в полицията и три години по-късно са те произвели сержант. А това говори много за способностите ти. Избухлив си, заради което от време на време загазваш. Караш олдсмобил на четири години, купил си го на старо за стотачка, живееш в малка къща. Нямаш дългове. Не си женен, на трийсет я четири години си, две — три години си учил в Щатския университет на Калифорния, после си зарязал следването, за да станеш ченге. Недоумявам защо.