Пазарът не е нищо повече от продълговат участък от кални калдъръмени камъни, при които се пресичат три пътя. Претъпкан и шумен е този следобед — рентата се дължи от всички в рамките на утрешния ден, а мястото е препълнено от продаващи хора. Мъже в груби селски дрехи и жени със завързани за гърбовете им бебета се пазарят над топове плат, самуни хляб и кокали от добитък, изобилстващи от костен мозък, без да обръщат внимание на шепата просяци, които се скитат от сергия на сергия, а постоянно повтаряният от тях рефрен — Един час? Един час? — се губи в общото оживление. Въздухът е задимен от пушека на огньовете, върху които се приготвят мазни ястия.
Безкрайна опашка от хора се вие от магазина за търговия с време на Едуин Дуейд; с татко едва ли сме единствените, които всеки месец се борят да свържат двата края. Гледката винаги причинява болка в стомаха ми — десетки хора се нареждат край стените, чакайки от кръвта им да бъде източено време живот, за да бъдат изковани от него кръвножелезни монети. Знам, че трябва да се присъединя към тях, но някак не мога да се заставя да заема място на опашката. Ако татко узнае…
По-добре първо да си намеря нещо за ядене, за да подкрепя силите си, преди да продам своето време. А може да продам и улова си, колкото и да е малък.
Отправям се към сергията на месаря, където приятелката ми Амма стои зад тезгяха и раздава резени сушено месо на група ученички в чисти престилки. Спазъм от смесица между носталгия и завист преминава през мен. Можеше и аз да съм едно от онези деца. Някога бях. След изгонването на татко от Евърлес, имението на семейство Гърлинг, пристъпът на гняв, когато разсъждавам за това, ми е толкова познат, колкото и ударите на собственото ми сърце — той похарчи спестяванията си за книги и хартия за мен, за да мога да ходя на училище. А когато зрението му се влоши, парите за книги и хартия свършиха. Татко ме научи на всичко, което той самият знаеше, но това не е същото.
Отърсвам се от мисълта и махвам с ръка на Амма, когато тя на свой ред ме забелязва. Усмихва ми се, сбръчквайки белега, който прорязва надолу едната й буза — блестяща линия на фона на тъмнокафявата й кожа. Това е следа от нападението на крадци на кръв над родното й село, атака, при която баща й загинал, а майка й останала едва с няколко дни живот в кръвта си. Тя се вкопчила в живота за достатъчно дълго, та да смогне да доведе дъщерите си в Крофтън, преди времето й да изтече напълно, изоставяйки Амма да се грижи сама за малката си сестра Алиа.
На Амма, а вероятно и на много от ученичките, през които с усилие си проправям път, омразата ми към семейство Гърлинг би изглеждала дребнава. Гърлинг пазят градовете си от крадци на кръв и разбойници и контролират търговията. За закрилата, която предлагат, те очакват лоялност и, разбира се, кръвно желязо всеки месец. Безопасността е причината, поради която с татко живеехме на техните земи, дори и след като бяхме прогонени за опожаряването на ковачницата преди всичките тези години. Дори ако това означава, че Лиъм Гърлинг е наблизо. Никой не обича семейство Гърлинг, но всички се страхуват от тях.
Спомням си Евърлес — облицовани с кадифе коридори и блестящи бронзови врати, а обитателите му се носят наоколо в злато, коприна и бижута. Никой Гърлинг не би ви издебнал в гората, за да пререже гърлото ви, но въпреки това те са крадци…
— Чух, че са определили датата за първия пролетен ден — изпада във възторг една от ученичките.
— Не, по-рано е — настоява друга. — Той е толкова влюбен, че не може да чака до пролетта, за да се ожени за нея.
Слушам ги с половин ухо, но знам, че бърборят за онова, което явно е единствената тема в устата на всички тези дни — сватбата на Роан, свързването на двете най-могъщи семейства в Семпера.
„Сватбата на лорд Гърлинг“ — поправям се аз. Той не е палавото момче с редки зъби, което познавах и което често се присъединяваше към децата прислужници за игра на криеница. Щом се ожени за Ина Голд, повереницата на Кралицата, той ще стане толкова знатен, все едно е син на Нейно величество. Кралство Семпера е поделено между пет фамилии, но родът Гърлинг контролира повече от една трета от земята. Сватбата на Роан ще ги превърне в още по-силни. Амма обръща поглед към мен.
— Хайде — подема тя, правейки знак на ученичките да си тръгват. — Стига толкова бърборене!