Опашката се придвижва напред и идва ред на Лиъм. Той стисва ръката ми нежно и се приближава, оставяйки ме вцепенена, докато главата ми се върти от новата информация. Този мрачен данък. Предложението му да даде година от своя живот заради мен. Съкрушителният страх, че Каро може да получи още от моята кръв и да ме накара да стана съучастник в нейния опустошителен поход.
Виждам как острието прорязва кожата на Лиъм и зрението ми се надробява. Това е само дланта му. Само дланта му. Надниквам встрани, за да не се налага да гледам как кърви.
Когато всичко свършва, той поглежда назад към мен и се усмихва снизходително, докато търговката на време превързва ръката му.
— Надявам се, че ще извините моята любима — чувам го да казва. — Тя изобщо не е в състояние да понесе гледката на кръв.
— О, хайде сега! — гласът на търговката на време, който му отговаря, съдържа същото леко, аристократично очарование, но в него има и неумолима острота. — Тя може да затвори очи или пък вие да я държите за ръката.
Тя повишава глас, обръщайки се към мен, и не ми харесва особено колко проницателен е погледът й.
— Със сигурност, милейди — подема тя със заплашителен намек в гласа си, — не желаете да пропуснете честта вашето време да тече във вените на Кралицата? Чувам също, че тя възнамерява да й изработят бижу от кръвно желязо за нейната корона.
Стомахът ми се свива, докато навсякъде около нас хората започват да се извръщат към мен. Глави се накланят любопитно. Чувствам вниманието им като опасен вятър, готов да разкъса воалетката ми и да покаже лицето на убийцата на цялата бална зала.
Затова, въпреки че крайниците ми са натежали като олово от страх, аз пристъпвам напред.
— Разбира се, че не — прошепвам плахо, докато навивам ръкава си. Лиъм ме обгръща с ръка и въпреки по-ранното си нежелание да му позволя да ме докосва, сега съм му благодарна за това. Докато острието на търговката на време разрязва кожата на дланта ми, той се навежда, преструвайки се, че целува слепоочието ми, за да ме утеши. Вместо това устните му докосват ухото ми.
— Всичко ще бъде наред.
Но точно когато търговката се пресяга за превръзка, залата притихва и всички глави около мен се обръщат към трона. Търговката пуска ръката ми и се навежда в нисък поклон, щом някаква врата в стената зад трона се отваря и оттам излизат две момичета в дълги рокли.
Каро. И новата коронована кралица на Семпера: Ина Голд.
7
Изпълва ме страх, защитата на воалетката изглежда крехка, когато Каро е в стаята, но не мога да откъсна очи от Ина. Тя също носи воал, но той е прозрачен, осеян с втъкани мънички блещукащи сълзи, всяка от които е направена от кръвно желязо. Не само че мога да видя лицето й, но дори и от това разстояние то изглежда така, сякаш блести. Роклята й се дипли около нея като черен водопад по стълбите.
В тъмната й коса искри корона — заострените й шипове също са в червено-златистия цвят на кръвното желязо, осъзнавам стреснато аз, което създава впечатлението, че короната е била потопена в кръв. Тя се плъзва леко нагоре към престола от изваян дъб и остава изправена там за момент, преди да седне царствено на трона. Всеки сантиметър от нея е кралски. Хората около мен прекъсват разговорите си и се отправят към подиума, а около нея се скупчва тълпа, лордовете и дамите се нареждат да целунат ръцете й и да изрекат думи, които не чувам.
Стряскам се от докосването на ръката на Лиъм по бузата ми през паяжината на воалетката. Изпод ръкава му се показва копринена превръзка. Кожата му е много по-топла от моята. Не знам защо това ме изненадва.
Той ме обръща с лице към себе си. Усмихва ми се, но аз съзирам напрежението в очите му, усещам го в забързания му пулс. Оставям го да ме поведе към открития дансинг, далеч от търговката на време, която се е захласнала твърде много по величествената поява на новата кралица, за да забележи, че съм избягала от опашката.
Не искам нищо повече от това да си проправя път през тълпата и да изтичам до трона на Ина, изкрещявайки всичко, което не можах да й кажа само преди няколко часа. Че съм неин съюзник, че не може да се доверява на Каро, че прислужницата й може да се опита да я контролира точно както направи и със старата Кралица. Че двете с нея сме родени в град, наречен Брайърсмор. Че името на родната ни майка е Наоми.
Ала вместо това просто подражавам на действията на всички останали двойки в балната зала, като слагам едната си ръка на рамото на Лиъм и му позволявам да ме придърпа по-близо — ръката му се озовава върху кръста ми, пръстите на дясната ми ръка са преплетени с неговите. От сключената му челюст мога да разбера, че и той се страхува.