Кимам, но кръвта на Роан изниква светкавично в паметта ми и нозете ми закрещяват да бягам от Лиъм, да очертая колкото се може по-голямо разстояние между него и мен — опасната, смъртоносната мен. Това е всичко, което мога да сторя, за да продължа да вървя. Пръстите ми потръпват от усилието да не докоснат ножа. Вместо това дръпвам воала още по-надолу върху лицето си.
Докато крачим, мълчанието отстъпва място на глъчката от объркани гласове, предизвикана от хората, които се стичат от балната зала към терасата. Лиъм стисва ръката ми още по-здраво. Зад себе си чувам напрегнати гласове, хора, които крещят един през друг, опитвайки се да научат какво се случва.
Убийцата на Кралицата?
Тук?
Избягала?
Ненадейно ме обзема страх, по-силен от всичко друго, откакто Каро ме държа в ръцете си… и коленете ми се огъват без предупреждение, а светът около мен се олюлява. Лиъм не пропуска и частица от ставащото. Той ме прегръща през кръста и ме придърпва към себе си, като че просто подкрепя любимата си, която е изпила чаши мейдъл в повече. И ме повлича със себе си през тълпата. Цялото напрежение между нас е забравено на мига и аз се притискам в него, мъчейки се да почерпя решителност от местата, на които тялото му се допира до моето.
Мога да видя края на терасата, където той се спуска надолу към тревата. Съвсем малко разстояние…
Но тогава се появяват войниците. Дузина от тях се стичат от една странична врата на двореца, всичките с широки рамене и блестящи нагръдници, и се разпръсват из мраморната тераса. Стражите пристъпват напред към гостите за коронацията и сграбчват грубо мъже и жени за ръцете. Някаква стъклена чаша пада на земята и се разбива. Аз наблюдавам как един страж говори на жената, която я е изпуснала. Тя се поколебава за момент, преди да вдигне воала си.
Те проверяват гостите. За мен. Във вените ми нахлува паника.
Лиъм побягва и ме издърпва със себе си. Стреснати гости отскачат от пътя ни, когато се устремяваме напред, опитвайки се да подминем стражите, преди те да се подредят във верига. Порив на вятъра, носещ солен мирис, духва нагоре воала и го вдига от лицето ми…
В този момент очите ми се изпълват със светлина, която се излива отгоре. Някаква врата е отворена към още един по-малък балкон над нас и светлината от факлите облива долната тераса, осветява кожата ми. Каро и Ина се появяват. Лицата и на двете са ми толкова познати, но лицето на Ина е ожесточено от ярост. От омраза. А лицето на Каро е изкривено в потресаваща усмивка.
Навсякъде около мен хората престават да се движат и поглеждат нагоре, хипнотизирани от светлината, която се излива от Шорхейвън. Сетне Ина посочва с ръка към мен.
Надигат се викове. Войниците сгъстяват редицата си пред нас, а златните им нагръдници са като линия от кръвно желязо, която препречва пътя ми за бягство.
Не — казвам си, когато стотици лица веднага се обръщат към мен. Те ме виждат — всички те — но виждат и Лиъм, стоящ до мен. Твърде близо.
В главата ми се избистря една мисъл. Без значение какво ще стане с мен, Каро не може да има Лиъм.
Издърпвам ножа си… и се хвърлям към него.
8
Дори и насред хаоса зървам за миг лицето на Лиъм. Цялата високомерна сдържаност, която показваше в балната зала, е изчезнала. Зяпналата уста и широко отворените му очи спират дъха ми. Болка пронизва тялото ми.
Трябва да го направя да изглежда достоверно. Издигам острието във въздуха като дъга над гърдите му, от рамото до ребрата, като се прицелвам в мястото, където знам, че се намира подвързаната ми с кожа книга, пъхната в джоба му. Забивам върха на ножа в сакото му, но той само пробива плата и кожената книга под него.
Това свършва работа. Навсякъде около нас хората пищят. Той се препъва назад с ръка на гърдите, а аз тръгвам след него, ножът пак се издига драматично нагоре, като през цялото време не отмествам поглед от очите му. Докато той се отдръпва, слагайки ръка върху дръжката на меча си, виждам как на лицето му се появява изражение, подсказващо ми, че той разбира.
Замахвам към него още веднъж — атаката ми е прекалено неточна, небрежна, но не мога да си наложа да се приближа. Благодарна съм, когато една жена страж дръпва Лиъм назад и се нахвърля върху мен. На сантиметри от изпънатите й ръце аз се обръщам и се втурвам напред, размахвайки ножа, докато бягам.
Гостите се блъскат, докато отстъпват от пътя ми, но стражите ме нападат, приближавайки се отзад. Бягам с всички сили, пренебрегвайки изгарящото чувство в гърдите и краката си. Стотици погледи загряват гърба ми и усещам присъствието на Каро, представям си вълните във въздуха, излъчвани от нейната отвратителна сила, на която станах свидетел в Евърлес.