представлявали първото пасторално посещение на един християнски водач, до голяма степен засягали гръкоезичните градове на Изток. Говори се, че св. Петър, най-близкият ученик на Христос, плавал до Рим и бил убит мъчително там около 68 г. сл. Хр. От Рим евангелието пропътувало до всяка провинция на Империята - от Иберия до Армения.
Ключовата фигура без съмнение е бил Саул от Тарсус (поч. около 65), известен като св. Павел. Роден евреин и образован като фарисей, той взел участие в ранните еврейски преследвания на последователите на Христос. Присъствал на хвърлянето на камъни по първия християнски мъченик Стефан в Йерусалим около 35 г. Но тогава, след внезапното си просветление на път към Дамаск, той приел кръщение и станал най-енергичният привърженик на Новия път. Неговите три мисионерски пътувания били единственият най-важен стимул към израстването на този път. Имал променлив успех. В Атина през 53 г., където намерил олтар “На Непознатия Бог”, той бил приет с враждебност от евреите и с подозрение от гърците:
Тоже и някои от епикурейските и стоическите философи се пропираха с него; и едни рекоха: Какво иска да каже този празнословец? — а други: Види се, че е проповедник на чужди богове, защото проповядваше Иисуса и възкресението. Прочее, взеха та го заведоха на Ареопага, като
218
ROMA
APOCALYPSE
ПАТМОС е последният европейски остров, близо до азиатското Егейско крайбрежие. През I век сл. Хр. той бил използван като наказателна колония за съседния римски град Ефес. Той бил подходящо място за съставянето на последната книга от канона на християнското Свето писание.
Авторът на Книгата на откровението, Апокалипсиса, се наричал Йоан. Той никога не е претендирал за това, каква по-късна традиция е възприел, не е твърдял, че е Св. Йоан,’ Апостолът, а и нито стилът му, нито възгледите му съвпадат с тези от Четвъртото Евангелие. Той бил заточен за религиозни престъпления и вероятно е писал между 81 и 96 г. сл. Хр.
Апокалипсисът на св. Йоан Богослов записва серия от мистически видения, които,] както еврейската апокалиптична литература от същата епоха, предсказват края на същест-| вуващия ред. Интерпретацията на неговата удивителна символика - за Агнеца, за Седемте] печата, за Четирите звяра и за Четиримата конници, за Великата блудница на Вавилон и за Червения дракон и още много - все още озадачава и омайва християните. Централните глави се занимават с борбата с Антихриста, доставяйки богат фонд от демонология. [DIABOLOS) Заключителната част, глави 21-2, представя възглед за “ново небе и нова земя”:
“И Бог ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалене, ни плач, ни болка; първото премина.
И Седящият на престола рече: Ето, подновявам всичко. И каза: Напиши защото тия думи са верни и истинни.
И рече ми: Сбъднаха се. Аз съм Алфа и Омега, началото и краят. На жадния ще дам даром от извора на водата на живота.”1 (Откровение 21:4-6)
казваха: Можем ли да знаем какво е това ново учение, което ти проповядваш? Защото внасяш нещо странно в ушите ни; бихме обичали, прочее, да узнаем какво ще е то. (А всичките атиняни и чужденци, които престояваха там, не си прекарваха времето с нищо друго, освен да разказ-1 ват или да слушат нещо по-ново). (Деянията на апостолите 17:18—21)
На два пъти пребивавал в по-приветлива компания в Коринт, където вероятно е написал своето Послание до римляните. Завръщайки се в Йерусалим, той бил обвинен в нарушения на еврейския закон, но като римски гражданин подал молба за процес в Рим. Най-общо се смята, че е умрял в Рим по време на преследванията на Нерон.
Приносът на св. Павел бил решителен по две отделни точки. От една страна, като Апостол от друговерците той установил принципа, че Новият път не е запазен за племето на евреите, че е открит за всички дошли. “Няма да има нито евреин, нито друговерец, нито роб, нито свободен.” От друга страна, той положил основите на цялата следваща християнска теология. Грешното човечество е спасено от Божества-! ната милост чрез Христа, чието Възкресение отменя Стария закон и въвежда новата ера на Духа. Христос е повече от Месия: Той е Син Божи, идентифициран с Църквата)* в Неговото мистично Тяло, което се поделя от вярващите чрез Разкаяние и Тайнство-
ДРЕВЕН РИМ
219
тона причастието до Второто Пришествие. Иисус бил уникалният източник на това вдъхновение; но св. Павел основал християнството като последователна религия. [CHASTITY]
Еврейският произход на християнството имал трайни последствия, особено върху връзките между християните и евреите. Следвайки еврейския бунт от 70 г. сл. Хр, еврейската диаспора започнала да се разселва надлъж и нашир из Империята. Юдаизмът престанал да бъде концентриран в Юдея, а “Народът от Книгата” станал религиозно малцинство в много части на Европа и Азия. За тях Иисус Христос бил лъжлив месия, узурпатор, отстъпник; християните били заплаха: опасни съперници, които отвлекли скрижапите и нарушили свещените табуга, разделящи евреина от неверника. За християните евреите също били заплаха и предизвикателство. Те били родният народ на Христос, които въпреки това отричали неговата божественост и чиито водачи го предали на екзекуция. В една популярна легенда, а с времето и в официалната теология, те станали “Христоубийци”.