Разколът в рамките на юдейско-християнската традиция бил генериран от двете страни от силни чувства за предателство. Той неизбежно бил по-болезнен, отколкото конфликтите на християните с другите религии. Това е неразрешена и неразрешима караница в семейството. От твърдолинейна еврейска перспектива християнството по своята природа е антисемитско; а антисемитизмът се вижда като християнски феномен par excellence. От твърдолинейна християнска перспектива юдаизмът по своята природа е седалище на Антихриста, лош неудачник, постоянният източник на позор, богохулство и оскърбления. Въпреки доктрината за опрощаването най-трудното нещо на света за християните и евреите е да се възприемат като партньори в една и съща традиция. Само най християните от християните могат да размислят и да нарекат евреите “нашите по-големи братя”.
Християнството обаче не е извлечено само от юдаизма. То е било повлияно от различни ориенталски религии, които били в обращение в Империята, и особено от гръцката философия. В Евангелието на св. Йоан, което започва с думите: “В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог”, се забелязва отчетлив контраст с другите три евангелия, където тази очевидна гръцка доктрина за Logos не присъства. Съвременните учени наблягат върху елинистичния, както и върху юдаисткия контекст, филон от Александрия, елинизиран евреин, който се опитвал да съгласува еврейското свето писание с платонизма, заема видно място в това отношение. [DIABOLOS]
Последните изследвания клонят към предположението, че християнството и юдаизмът не били напълно разделено общество в продължение на около два века. Много десетилетия двете застъпващи се общности може би са споделяли едни и същи месиански надежди. Юдаистките текстове от периода 200 г. пр. Хр. - 50 г. сл. Хр., разположени в новооткрити части от Свитъците от Мъртво море, имат поразителна прилика с християнските евангелия. Една оценка поддържа твърдението, че окончателното разцепление между християните и евреите е станало през 131 г. сл. Хр., когато водачът на втория еврейски бунт против Рим, Симон Бар-Кокба, се обявил за Месия и така пресякъл връзката30. [Pascha]
Независимо от датата на окончателното разделяне еврейското присъствие заедно с християнството никога не е угасвало. Всяка седмица от две хилядолетия насам празнуването на еврейския Сабат в петък вечерта винаги предшества християн-
220
ROMA
CHASTITY
“■Г ■ЦЕЛОМЪДРИЕТО - в смисъл на постоянно отказване от сексуална активност - било I I прието от ранните християни като централна характеристика в техния морален ко-I И. ^ декс. То не било непознато и сред древните, макар Ювенал да намеква, че то не е било виждано, откак “Сатурн зае трона”. То било практикувано от езическите жреци, подобно] I на девиците весталки в Рим, под страх от смъртно наказание, и в еврейския свят от някои I от мъжките секти. Но никога не е било поддържано като универсален идеал.
Наистина търсенето на девствеността в големи размери довело до сериозни социал-, I ни изводи. То застрашавало семейството, най-уважаваната институция в римския живот, и i подкопавало основите на брака. В един свят, където детската смъртност била висока, а сред-, ният човешки живот не продължавал повече от 25 години, средното домакинство се нуждаело от пет бременности за всяка възрастна жена, за да се поддържа броят на населението] Безбрачието сред възрастните сериозно застрашавало възпроизводството.
Но християните обичали целомъдрието с непрестанна пламенност. От св. Павел нататък те все повече осъждали “робството на плътта”. “Защото, колкото за вътрешното ми ; естество, аз се наслаждавам на Божия закон, пише св. Павел. Но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми и ме заробва под греховния за-кон, който е в частите ми. Окаян аз човек! кой ще ме избави от тялото на тая смърт?”1 j
Апелът на тези учения на св. Павел може да бъде само частично обяснен от гледн-; щето на духовния живот, изискващ свобода от всички светски занимания. Вярата в близост-, та на “Второто пришествие” може би също е играла някаква роля, тъй като се е смятало,) че то ще се отплати с изобилно потомство. Сексуалният оргазъм бил осъден, защото той включвал крайната загуба на свободната воля. Много хора вярвали, че характерът на детето се определя от настроението на неговите родители по време на съвкуплението. Това създавало още забрани, тъй като любовниците се страхували, че нечистите сексуални чувства могат да деформират отрочето им. Гален изказва погрешната медицинска идея, че семето се получавало от пяната на възбудената кръв. За мъжете сексът бил свързан с физически и духовни разстройства. За жените доживотната девственост била смятана като най-сигурен начин за освобождаване от тиранията на съпрузите и традиционните домашни задължения. Поради това най-общо сексът бил смятан за механизъм, при който “греховете на бащите” се предавали от поколение на поколение.